Соренсен тъкмо спускаше осемнайсетата стъклена пластина, за да я намести под финалните инструкции на клатушкащия се Краулшавн, когато ботушът се стовари върху вратата. Веднага сложиха пластината на масата. Краулшавн махаше френетично за указания.
„Таанци. Приближават“.
„Гадове!“
Краулшавн дръпна провесената до него корда и връзките на един тюфлек, завързан за мертека над тях, се развързаха. Отгоре им се спусна облак прах.
Всички части, върху които бяха работили днес, трябваше да бъдат почистени и стерилизирани грижливо, за да може работата по проекта да продължи.
Измъкнаха се в коридора и затвориха вратата. Пазачът заключи и покри вратата с още прах, издухан от един малък мях. Взе и една последна предпазна мярка, ако таанците решаха да проверят коридора с детектори за топлина: провеси една захранена електрическа жица от горния етаж пред вратата на килията, върху която вече бяха изрисувани петна като от изгорено; тъй като от време на време от жицата изскачаха искри, всяко топлинно показание би било приписано — поне на това се надяваха — на късо съединение.
Пазачът за кой ли път се запита какво по дяволите правят двамата в работилницата, но пък г-н Килгър му беше напомнил, че „туй не ти влиза в работата“. И продължи към двора.
Онова, което ставаше в работилницата, беше бавното и усърдно конструиране на компютъра, от който се нуждаеше Стен.
Мечтателите често се питат какво би станало, ако успеят да се появят в друго, по-ранно време и създадат някакъв универсален инструмент, който да ги превърне в божества или крале. Проблемът, който никога не отчитат, е, че почти всяка технология изисква шест нива на настройка, за да се осъществи подобен номер.
Така че компютърът на Стен трябваше да започне с чип. Серия чипове.
Все пак никой не би могъл да познае какво конструират като компютърен чип Соренсен и Краулшавн.
Техните „чипове“ представляваха кубове с равни страни от трийсетина сантиметра. За по-голяма простота решиха да използват един базисен модел на двайсет и четири пластов чип. Всеки пласт представляваше стъклена плоча, върху чиято повърхност бяха гравирани с киселина каналите за електрическата мрежа. На мястото на всяко съпротивление, диод и всичко необходимо беше оставено свободно пространство. Всички компоненти бяха или изградени, или задигнати от работните групи. Елмрежата беше „излята“ от разтопено сребро в гравираните с киселина канали. Свързващите фази на чиповете бяха конструирани от злато и прикрепени ръчно. Двайсет и четирите плочи образуваха всеки чип.
Вече разполагаха с дванайсет чипа, което беше около една трета от изпълнението на задачата.
Соренсен и Краулшавн се питаха къде възнамерява да инсталира техния компютър Алекс. Не им беше казал, но пък те си даваха сметка, че засега е по-добре да не знаят. Същевременно не им беше ясно какво е намислил да използва Килгър за захранващо устройство. Поредната неразрешима задача — но някак им се струваше, че когато настъпи моментът, ще се намери решение.
Майор Авренти крачеше по коридорите на затвора и ръмжеше към затворниците, без да обръща внимание на поздравите и уставните команди, които имперците изкрещяваха, за да застанат „мирно“ при всяко негово влизане в поредното помещение.
Представяше си, че е медиум-октопод, изпружил пипалата на съзнанието си във всички посоки, за да долови усещанията на своите подопечни.
Дали бяха враждебно настроени — някакви признаци за потенциален бунт? Дали не бяха самодоволни, прикриващи някаква тайна — признаци за планирано бягство? Дали не бяха навъсени — лишени от надежда? Авренти продължи обиколката си.
Килгър гледаше след таанеца, докато той не се скри от полезрението му.
Авренти приключи проверката на затворническото отделение и излезе на двора. Спря за момент, за да направи впечатление. В същия момент забеляза в центъра на двора някакъв среден по размери — и на височина, и на ширина — имперец да боядисва. Боята му беше от вар, а четката — навит на топка парцал. Рисунката напомняше звезда.
Авренти се приближи до мъжа.
Имперецът — Авренти прерови умствената си картотека и си го спомни като Калгард или Килгър, незначително третостепенно създание — изглежда, не забеляза таанеца.
— Какво правиш?
Имперецът се изправи отривисто в стойка „мирно“, при което разплиска варов разтвор. Авренти се навъси — няколко капчици попаднаха върху мундира му.
— ’Звинявам се — заекна Килгър. — Не ви видях.