Стана му ясно защо Кристата го беше довел тук. Не от гордост, а защото се нуждаеха от помощ.
Ако не беше Големият X, би могъл да е по-отзивчив. Но трябваше да мисли за още няколко хиляди души, поради което изражението му остана невъзмутимо.
— Нуждаете се от помощ, за да пробиете тази шибана… моля за извинение… скала?
— Точно така — потвърди Маркиевич.
— Мога да докарам още изкопчии — продължи Стен. — Но въпреки това ще отнеме поне хиляда години, за да пробият това чудовище. А ми се струва, че взривяването е противопоказно.
Човеците се умърлушиха. Кристата не реагира по никакъв начин.
— Все пак си мисля, че бихме могли да помогнем — добави Стен.
Кристата отново помръдна пипала.
— Когато по-старши мирянин предложи да предостави онова, което може да се сметне за по-малко интересния — прости ми, Всевишни — дял от урока, каквито дялове бяха моя отговорност при нормални обстоятелства, обикновено става дума за, както съм чувал да ги наричат, някакви компенсации.
— Така е — потвърди Стен.
— Ние слушаме.
Ние, запита се Стен дълбоко под земята. Ние в смисъл на Кристата и покръстените от него или ние и неговият Всевишен? Помисли си за тоновете скали, пръст и камъни над главата му и реши, че това не е най-подходящото място за демонстрация на прекален агностицизъм.
Нямаше намерение да предложи празен чувал все пак.
Компютърът на Краулшавн и Соренсен вече беше започнал да дрънкоти из цифрите на проучвателите. И естествено имаше големи липсващи пространства между резултатите от измерванията и начина, по който изглеждаше Колдиез.
Най-любопитни бяха резултатите от направените от проучвателите ехосонди. Някои от свръхчувствителните антитунелни микрофони на Авренти бяха попаднали по някакъв начин в ръцете на крадците на Килгър, бяха имплантирани в каменния двор и беше въведен импулс. Обикновено импулсът се възпроизвеждаше от каменен отломък от парапета на бойната кула на катедралата. Когато въпросният отломък се стоварваше долу, естествено поради „естествени“ причини, трясъкът се записваше от различни точки и се подаваше на Дрънкалник.
Трясъците не съответстваха, което подсказваше че под Колдиез се спотайва огромна мистериозна неизвестност. Празна неизвестност.
Подземия.
Това беше примамката на Стен в чувала.
— Ако — започна той — успея да ви посоча път около или през тази скала, вашият тунел вече няма да е недостъпен.
Тримата човеци замърмориха.
— Продължавай — каза Кристата.
— Бих искал да използвам тунела за измъкването на повече бегълци.
— Колко?
— Не знам. Но вие четиримата ще сте първите. И ще разполагате с цялата подкрепа, която моята организация може да предостави.
— Разполагаме с цялата подкрепа на Всевишния — отвърна Кристата.
Покръстените закимаха в знак на съгласие.
Стен изпита известно съжаление заради онова, което върши, но до този момент липсваше по-осъществим план за бягство в етап на развитие. И отново си спомни ридаещия над порциона си стар офицер.
— Ще ви предоставим още изкопчии, които ще работят под ваше ръководство. Няма да се предприема нищо без ваше знание и одобрение.
— Имаме ли избор?
Стен не намери за необходимо да отговори.
Маркиевич погледна Кристата и отговори от името на четиримата.
— Изглежда, такава е волята на Всевишния.
Бяха единодушни.
На Стен не му се искаше да им даде отговора, тъй като беше простичък.
Копайте надолу.
Макар и недоверчиви — с изключение на Кристата, който смяташе, че Всевишният говори по някакъв начин чрез Стен — те го послушаха.
Много дни след това проникнаха в подземията на Колдиез.
А това създаде за Кристата още по-голям проблем.
Една нощ Стен отново се измъкна от килията и се спусна в подземните кухини. Пещери с високи каменни тавани, които отвеждаха към мрака. Покрити с каменни плочи и осеяни с колони подземия. В които, според думите на Стен, се спотайваха всички изкушения на Ксанаду.
Стен направи бърз оглед на светлината на една факла, подсвирна и одобри. Очевидно простоватите монотеистични комунари-земеделци, които бяха издигнали Колдиез, бяха предвидили мерки за няколко изключително дъждовни дни. При това бяха планирали да прекарат тези дъждовни дни в нещо повече от аскетична медитация. Имаше помещения с огромни бъчви. Стен ги почука и установи, че все още са пълни с някаква течност. Прокара пръст по дъгите на една бъчва и усети вкуса на алкохол.