— Шибана работа — измърмори ефрейторът. — Щом наоколо няма никой, нещо сме оплескали. Ако има някой, ще си имаме неприятности. Гадост. Наряд… строй се.
Таанският караул се отдалечи.
Много, много добре, помисли си Стен. Металният прах, който Алекс бе издухал върху храста, явно беше засечен от най-близкия сензор. И веднага бяха изпратили група, която не откри нищо. Но сензорът продължаваше да показва наличие на нещо съмнително. Следователно сигналите на сензора щяха да бъдат пренебрегвани до изпращането на техник, който да го оправи.
Така че двамата с Алекс разполагаха със свободен достъп до куриерското корабче.
Люкът не беше заключен. Алекс тръгна към дъното на кораба, а Стен се насочи към контролната кабина. Дали щеше да успее да подкара Кораба?
Контролните уреди бяха изключително елементарни.
Тъкмо се настани в пилотското кресло, когато Алекс влезе в тесния команден център и изсумтя:
— Това не’й гориво.
Стен изруга и натисна бутоните на компютъра. Да, имаше гориво. Достатъчно да ги вдигне в космоса. Достатъчно да ги изведе в звездна орбита. Достатъчно да…
Зашари с пръсти по клавиатурата на навигационния компютър. Дали беше достатъчно, за да ги измъкне от космическото пространство на Таан?
Отрицателен отговор.
Той стовари юмрук върху командното табло.
— Значи всичко беше напразно!
— Не е, не е, момче — каза Алекс. — Проверих дневника. Шъ заредят пак след три дни. Остава ни само да го заключим, да се мушнем пак през жицата и вкъщи… Не мой ли пак да се върнем?
Да се върнат през жицата. Обратно по целия път. В продължилия цели три години затворнически ад.
Невъзможно.
Но го направиха.
Промъкнаха се през оградата и през защитите чак до лагера и влязоха в бараката малко преди разсъмване. Единственото, което им се искаше, беше да се проснат до спящите затворници и да подремнат поне малко. Но завариха всички затворници будни.
Обяснението не закъсня.
Бъркотията, която беше организирал полковник Вирунга, за да прикрие бягството им, беше довела до наказателна мярка — изненадваща проверка с поименно повикване на всеки затворник, отпечатъци на пръстите и порите и зрително идентифициране. При такава подробна проверка нямаше никакъв начин Вирунга или някой от останалите затворници да ги прикрият.
Разбира се, надзирателите знаеха, че не е възможно Стен и Алекс да са избягали, доказателство за което беше огледът на периметъра. Но двамата вероятно се криеха някъде и се готвеха да избягат. Вероятно копаеха тунел.
Все едно.
Полковник Вирунга ги беше предупредил: върнат ли се, ще бъдат ликвидирани. Заедно с него — защото очевидно той по някакъв начин с положителност беше свързан с тяхното изчезване.
Стен и Алекс се спогледаха. Вече никога нямаше да могат да направят втори опит да се докопат до куриерския кораб. Следващото им местоназначение щеше да е миннодобивният свят и смъртта.
Грешаха — по благоволението на върховните управници на Таан.
5.
Двайсет и седмината членове на Върховния таански съвет седяха отегчени и разсеяни в креслата си, докато старшият секретар каканижеше поредния закон от дневния ред:
— … ЗВС № 069–387: Право на вето върху пенсии. Аргументи за: Прогресивен данък върху гарантирани приходи на пенсионери — да не надвишава 115 процента — ще разтовари от тежко бреме държавата и ще доведе до ключово военно рекрутиране. Аргументи против: няма.
Старшият секретар изобщо не вдигна поглед, а зададе рутинния въпрос:
— Против?
Последва обичайната тишина.
— Значи единодушно. Следващият. ЗВС № 434–102: Разпределяне на гориво. Подраздел „Медицински спешни случаи“. Аргументи за увеличение: Реквизирането на лични превозни средства при непредвидени обстоятелства за военни нужди без компенсиране причинява неправомерни затруднения по отношение на и без това претоварената гражданска система по здравеопазването. Препоръка на администрацията: да не се увеличава.
Отново рутинният въпрос. И отново тишината подсказа пълното единодушие. Правителствените решения се утвърждаваха по обичайната процедура. И все пак лордовете и дамите във Върховния таански съвет не бяха лесни за манипулиране гумени печати за своя председател лорд Феерле. Тъкмо обратното, всеки от тях имаше категорични позиции и мощни съюзници. В противен случай нямаше да бъдат избрани в Съвета.
Лорд Феерле беше станал техен председател благодарение на деликатни балансирани действия и през годините беше запазил високия пост чрез ключови назначения. Например наскоро беше повишил статуса „сътрудник“ на лейди Атаго до пълно членство. Вярно, че беше военен герой. Но си имаше своите хулители.