Хари Харисън
Отмъщението на стоманения плъх
Глава 1
Стоях на опашката толкова търпеливо, колкото и останалите данъкоплатци, стискайки в горещата си ръка попълнените декларации и налични пари. Наличните пари са старомоден огъващ се материал. Местен обичай, който възнамерявах да направя скъпо струващ за аборигените. Почесвах се под фалшивата брада — тя предизвикваше страшен сърбеж, — когато стоящият пред мен човек се разкара и се озовах пред гишето. Пръстът ми залепна за лепилото и трябваше доста да се помъча, докато го освободя, опитвайки се заедно с това да не отлепя и брадата си.
— По-бързо, по-бързо, дайте ги тук — заповяда възрастна служителка с продълговато лице, зла и свадлива, протягайки нетърпеливо ръка.
— Напротив — възразих аз, като пуснах документите и банкнотите да паднат, откривайки внушителен безоткатен пистолет калибър 0.75. — Вие ги дайте тук. Всички тези данъчни пари, които изстисквате от стадото сукалчета, населяващи тази планета.
Усмихвах се, за да покажа, че не се шегувам, и тя, надавайки задавен вик, започна да бърка в чекмеджето с банкноти. Това беше широка усмивка, показваща всичките ми зъби, които покрих с черно-червени петънца, за да й помогна да се реши да действа по необходимия начин. Докато буташе парите към мен, аз тъпчех с тях дългото си палто, което отвътре имаше безброй много джобове.
— Какво правите? — ахна стоящият зад мен човек, опулил очи сякаш огромни бели зърна грозде.
— Взимам пари — отговорих аз и му бутнах една пачка. — Защо и вие самият да не получите малко?
Той машинално хвана пачката, блещейки се срещу нея. И в този момент заработи сигнализацията: чух как с трясък се затвориха вратите. Касиерката успя да натисне копчето.
— Не е лошо — похвалих я аз. — Но нека тази дреболия не ви пречи да продължите с предаването на банкнотите.
Тя отвори уста и започна да се измъква от полезрението ми, но замах с пистолета и още една мълния на карминовите ми зъби възстановиха равновесието й и потокът от банкноти не спря. Хората се носеха около мен, а взеха да се появяват и пазачи, които с ентусиазъм оглеждаха в кого да пострелят, размахвайки пистолети, затова натиснах радиорелето в джоба си. Из цялата банка се разнесоха серия взривове във всички кошчета за хартия, където бях сложил газови бомби. След това последваха даже по-очарователните вопли на клиентите. Тогава за малко прекъснах да се тъпча с пари, време достатъчно, за да сложа защитни очила и да ги наглася на мястото им. Едновременно с това затворих плътно уста, тъй като бях принуден да дишам през филтри в ноздрите.
Това беше заразителна гледка. Заслепяващият газ е невидим и не притежава миризма, но съдържа химическо вещество, което действа почти мигновено, предизвиквайки парализа на оптичните нерви. След петнайсет секунди всички в банката ослепяха.
С изключение на Джеймс Боливар ди Грийс, значи аз, човек с много таланти. Като си свирках през зъби весела песничка, прибрах останалите пари. Благодетелката ми накрая се измъкна окончателно от полезрението ми и пищеше несдържано някъде под стойката. Също както и много други хора. Имаше опипващи с ръце и падащи, когато си пробивах път през това стълпотворение, при това много задимено. Смътно усещане за куция сред слепите и всякакви такива. Отвън вече се беше събрала тълпа, притискаща се свещено ужасена към прозорците и стъклените врати и жадно наблюдаваща разиграващата се вътре драма. Махнах им с ръка и се усмихнах, и по най-близките преминаха тръпки, когато в паника се дръпнаха от вратата. Стрелях в ключалката, насочвайки така пистолета, че куршумите да просвистят над главите им, и с ритник отворих вратата. Преди самият аз да изляза, избрах това, което ми беше необходимо, и хвърлих на тротоара димна бомба, след това бързо пъхнах в ушите си тампони.
Димната бомба запищя и всички започнаха бързо да се разсейват. Наложително е бързо да се разсеете нанякъде, когато чуете някоя от тези играчки. Тя изпуска смесена отвара от дяволски звуци с децибели от порядъка на голямо земетресение. И някои подсилени звуци, от рода на драскане с нокти по училищна дъска, като в същото време други — инфразвукови — идеално предизвикват чувство за паника, близко до предусещането на смъртта. Те са безвредни и високоефективни. Улицата беше празна, когато се приближих до колата, която току-що бе спряла до тротоара. Главата ми потрепваше от инфразвуковите честоти, преминаващи през тампоните, и бях повече от щастлив да се вмъкна в отворената врата и да се отпусна, докато Анжела караше напред по улицата.
— Всичко мина отлично? — попита тя, без да сваля поглед от пътя, когато зави зад ъгъла на две гуми. В далечината завиха сирени.