Пътувах с металния си кон през центъра на града и обмислях положението си. Един човек срещу цял свят. Много поетично, но може да доведе до объркване. Ако не се смята факта, че вече съм попадал в подобни ситуации, а те не. Цялата им система за безопасност означаваше, че на Клизант чужденци не се появяваха често, а и всички те са под контрол. Вероятно никога не им се бе случвало да губят следите на наблюдавания и този случай бе много обиден за тях. Прекрасно, ще полетят глави. Прекрасно, докато в числото на тези глави не влезе и моята. В известен смисъл имах предимство. Те не знаеха нищо за мен освен „легендата“. Ако успея да се загубя в тълпата, в дълбините на тяхната угнетяваща култура, ще бъде съвсем невъзможно да бъда намерен. Засега съм на „дъното“. Позитивните действия ще започнат по-късно. Засега трябва да спася скъпоценната си кожа.
Отпред се намираше един от градските изходи и необикновено голям брой пазачи се занимаваха с проверката и обиска на всички, които се опитват да излязат. За да избягна тази опасност, завих наляво. Ще напусна града, когато стане наложително. Към пладне вече си представях разположението на града, но ми излязоха мазоли на задника. Роботът вървеше бавно и явно имаше нужда от зареждане. На мен също не би ми пречило да се подкрепя малко със сандвичите от чантата, така че и двамата имахме нужда от почивка. Напълно вероятно е да са намерили вече пленниците в кухнята и отново да са вдигнали тревога. Отправих се към производствения кръг, който бях открил по-рано, и потърсих място, където можех да се скрия. Забелязах няколко явно запустели фабрики и складове, подходящи за целта. Избрах един. Паяжина на вратите и ръжда по пантите. Катинар, който можех да отворя на тъмно с нокът. Наоколо не се виждаше никой. Вратата се отвори със скърцане. Промъкнахме се вътре и резето щракна зад нас. Безопасно.
Мястото беше напуснато, прашно и в по-голямата си част празно. В един ъгъл имаше някаква древна машинария, лишена от черти, като загубен в джунглата идол с жертвоприношения във вид на изхвърлени перфокарти в краката му. Превъзходно. Наобядвах се, починах добре, обискирах зданието, намерих вътрешно помещение без прозорци, донесох двете чанти с инструменти, фенерче и молив с една от жертвените карти. Време бе за следващата крачка.
С плик в ръка пред мен, осветен от фенерчето, проговорих на глас:
— А сега слушай. Готов съм за възприемане. Броенето започва от десет. През това време ще заспя. Паметта ще се включи при думата… „досадник“!
— Десет — произнесох аз, чувствайки се прекрасно. След това: — Девет, осем, седем…
И се прозях. Когато стигнах пет, клепачите ми натежаха и изобщо не си спомням как съм стигнал до нула.
Глава 6
Събудих се с вцепенени пръсти, отекла ръка, уморени очи. И с голям квадратен картон на масата, покрит със сложни чертежи на микросхеми. Подсъзнанието е прекрасно място за скриване на неща, неизвестни на съзнателния разум. Аз не само че имах чертежи, но и изведнъж разбрах, че знам как да ги използвам.
Планът беше възхитително прост и ме жегна иглата на ревността към този, който го беше измислил. Изискваше малко време, но много електронни схеми и оборудване. Всичко това ще трябва да се открадне. Въздъхнах и се протегнах. Денят беше уморителен, а по време на хипнотичния транс сънят ми съвсем не беше сън. И утре е ден. Темпът на преследване ще спадне.
Следващият и по-следващият ден бяха наситени с много работа. Бях стоманен плъх, изпълзял на повърхността и имаше нужда от много тичане. Градът се занимаваше с работите си, но бях сигурен, че преследването ми продължава, макар никога и да не се приближаваше близо до уютното ми гнезденце. Съединявах и запоявах микросхеми, крадях храна и други луксозни предмети както си искам. Клизант изглежда притежаваше много ниска крива на престъпността, защото срещу кражби от моя тип не се предприемаха почти никакви мерки. Или престъпният свят беше унищожен, или сега се бе настанил в правителството.
Да напусна града се оказа много по-лесно, отколкото ми се струваше. Ловко прикривайки се около контролно-пропусквателния пункт, забелязах, че начело на проверката стояха военни и тя се осъществяваше по добродушно военен маниер. Определена схема, даване на заповеди, изучаване на документите и слагане на печати, и заминавай. Надявах се, че този начин ще проработи достатъчно лесно. За да направя операцията си да изглежда военна, откраднах армейски камион. На смрачаване тикнах на пътя му робота.
Камионът, вибрирайки, спря, а шофьорът подаде навън глава и изруга. Повечето думи ги нямаше в езиковите ми уроци, и ги въведох в картотеката за по-нататъшно използване. Слава на небето — той пътуваше сам.