— От такъв го чувам — отговорих му аз, — не е хубаво така да се говори с щатен. Това е извънредна ситуация.
— Каква ситуация? — подозрително попита той.
— Такава! — ентусиазирано отговорих аз.
Иглата ловко се заби във врата му и той се строполи долу. Бях направил и нападение на складове за медикаменти. Облякох фирменото му облекло и заповядах на робота да върви след мен. Преди това отидох да взема нещата си. Те точно се поместиха зад сандъците с дехидрирана храна, формулярите в три екземпляра, ваксата за обувки и други съществено важни военни стоки. Облечен в червения мундир на войника, когото натиках в своя и оставих да спи в резиденцията си, казах „сбогом“ на робота си — единствения ми приятел на тази планета. Той нищо не отговори, но аз не се обидих.
Документите ми бяха приети с военна мълчаливост, изучени и одобрени, и бях свободен. Весело се понесох в нощта към втората фаза на плана ми. Физически това изискваше много тичане, кражба на различни коли, за да объркам следите, и дълго пътуване през централната пустиня към определен ориентир. Огромен каменен къс, който стоеше самотно, в морето от пясък. По форма напомняше гърне и на клизантски се наричаше „лонак“. Което и означава „гърне“ и ви дава някаква представа за размаха на фантазията им. Маскировъчната мрежа надеждно скри колата и цели седем дни се трудих неуморно, преди резултатът да ме удовлетвори. Бях построил със собствените си ръце робот-екскаватор, напълно осигурено подземно убежище на не повече от сто метра от планината „лонак“. Това беше финалната подготовка към третата фаза. Същата нощ пристъпих към изпълнението й.
Малкият ми самоделен предавател беше настроен и готов за работа, антената устремена точно в зенита. В полунощ го включих и към космоса се отправи тесен, точно насочен сигнал. Държах го включен точно трийсет секунди и след това го спрях.
Ето така. Сега е техен ред да хвърлят заровете и да направят следващата крачка. „Тях“ означаваше подразделението на Специалния Корпус, което организира тази фаза. Ако планът подейства, това „ако“ малко ме притесняваше, сигналът ми ще бъде приет от тях и само от тях. Широчината на канала беше много малка, а теснонасочената пеленгация бе невъзможна. Клизантците изобщо не трябваше да знаят за нея. В движение щяха да бъдат приведени огромни сили.
Най-добрите компютри ще започнат работа, гигантски ракети ще изхвърлят огън. Избраният метеорит ще се задвижи заедно с колекция съпътстващи отломъци. Далеч в космоса, зад пределите на клизантските детектори, метеоритът се движеше в посока на тази система, насочен към самотната скала — „гърне“. Трябваше да изчакам едно денонощие.
Знаейки отношението си към непродуктивното очакване, си направих малка вечеринка. Имаше хубава храна, в крайна сметка най-хубавата, която можех да намеря в консервираните дажби, и богат избор от първокласни напитки. Вино с мезе, а след това нещо по-силно. Като достоен завършек на вечерята запалих пура и включих джобния екран на минипрожектора и извъртях няколко черни-пречерни филма, купени в армейския магазин. Доста груба фалшификация, предназначена за войниците, но изглеждаше много привлекателно за мен — чергар в пустинята.
Сънят постла мекото си одеяло, денят последва нощта, а след това настъпи отново нощ. И веднага щом се стъмни, се оказах навън с полеви бинокъл, преглеждайки небето квадрат по квадрат. Нищо. И не трябва да има нищо в продължение на още няколко часа, но нямах търпение. Целият план започна да ми изглежда абсурден. Чувствах самотата си много силно, бях попаднал в капана на тази планета, на много светлинни години от цивилизацията. Настроението ми беше подтиснато. Отново отпих от манерката.
Ако всичко вървеше добре, големия каменен къс трябваше вече да се е насочил към Клизант за сблъскване.
Когато защитата го засече, той ще изглежда все още като парче космически отломък. Ще се вреже в атмосферата и ще изгори.
Ако го проследят заради малко вероятния случай, че може да бъде нещо голямо, това обстоятелство ще ги откаже от по-нататъшни търсения.
Скоростта и температурата изключваха жив товар. Ще бъде също толкова трудно да го проследят и поради съпровождащите го отломъци, отразяващи сигналите на радара. Метеоритът ще пробие атмосферата и ще се вреже в пустинята с толкова голяма скорост, че ще унищожи всичко живо.
Ако има разследване, то ще бъде бавно и когато изследователите дойдат, много неща ще успеят да застанат на местата си. Така се надявах. Всичко изглеждаше безупречно на теория и напълно безумно на практика.