Брадичката беше най-сериозното нещо във всякакъв смисъл, и масираните инжекции с пластично желе напомпаха моята до размерите на Васковата. След това преминах към оформяне на веждите. Още малко пластично напомпване на надочните дъги и имплантиране на черни коси доведоха сходството до необходимата степен. Контактните лещи възпроизведоха цвета на очите му, а пръстените в ноздрите ги разшириха до пещерообразния вид на оригинала. Всичко, което оставаше да направя, бе да сваля отпечатъци от пръстите му върху плътно покриващите пръстите ми невидими ръкавици.
Докато навличах най-хубавия мундир на Васко, той се надигна, както го инструктираха, и хапна от малко изстинала супа. Скоро сънят отново го надви, но този път той тръгна другата посока, отправяйки се към съседната стая, където сумтенето и хъркането му не ме дразнеха.
Забърках си по-силен коктейл и отидох да спя. Утрешният ден щеше да бъде нов за мен. Встъпвах в космическата армада.
При малко повече късмет ще мога да намеря ключа към природата на забележителната им военна мощ.
Глава 8
— Съжалявам, сър, но не можете да влезете — заяви часовият пред портала. Самият портал беше направен от стомана, украсена с множество нишки бодлива тел.
— Какво значи „не мога да вляза“? Беше ми заповядано да се явя в „Глупост“ — завиках аз по идиотски-военен маниер. — А сега натиснете копчето или това, което отваря вратата.
— Не мога да отворя, сър. Базата е изолирана от външния свят. Поставен съм на външен караул.
— Искам да видя дежурния ви офицер.
— Тук съм — произнесе студен глас над ухото ми. — Какво става тук?
Поглеждайки назад, видях лейтенантските му нашивки, а той — двойния ми кръст на лет-майор, и спечелих спора. Заведе ме в караулното помещение и се започна: много телефонни позвънявания, докато не ми връчи слушалката и не погледнах в лицето на полковник със стоманени очи. Този спор вече загубих.
— Базата е изолирана, лет-майор — каза той.
— Имам заповед да се явя тук, сър.
— Трябваше да се явите тук вчера. Закъсняхте от отпуска.
— Извинете, сър, трябва да е станала грешка в записките ми. Заповедта ми гласи: да се явя днес — подадох му заповедта и видях, че датата на пристигане все пак бе вчерашна. Този пияница Васко ми навлече неприятности, които сам бе заслужил. Полковникът се усмихна с цялата слабост на кралска кобра, когато си сменя кожата.
— Ако е имало грешка в заповедта, лет-майор, то, разбира се, не биха възникнали никакви затруднения. А след като грешката е била ваша, лейтенант, знаем чия е вината. Явете се на входа за безопасност.
Окачих слушалката и лейтенантът на караула, усмихвайки се злобничко, ми връчи лейтенантски нашивки. Откъснах двойните си кръстове и приех понижението в звание. Надявах се, че в космическата армада повишават толкова бързо, колкото и понижават. Караулът марширува с мен покрай стената към плъзгащия се шлюзов тип вход и ме пуснаха. Документите ми бяха изучени, свалени отпечатъци от пръстите и след няколко минути минах през последните врати на базата „Глупост“.
Беше извикана кола, редникът взе куфарите ми и тръгнахме към офицерските казарми, за да ми покаже стаята. И през цялото това време държах очите си широко отворени. Не че беше някакво омагьосващо зрелище. Ако си виждал една военна база, значи си виждал всичките.
Здания, палатки, войници, извършващи редуващи се скокове, тежко и скъпоструващо въоръжение, плътно боядисано в един и същи цвят, и така нататък. Това, което трябваше да изясня, нямаше да бъде открито лесно.
Куфарите ми бяха свалени в малката стаичка и след като отдаде чест, войникът си тръгна. Глас от съседната койка дрезгаво каза:
— Нямаш ли случайно нещо за пиене, а?
Вгледах се по-внимателно и видях, че това, което първоначално взех за купчина смачкано бельо, сега съдържаше костелив индивид с тъмни очила.
Извършеното усилие за произнасяне на тази реч явно е изтощило силите му и той застена, прибавяйки още към алкохолните изпарения в и така вече наситената атмосфера.
— Случайно имам — отговорих аз, отваряйки виното. — Казвам се Васко. Предпочиташ ли някаква марка?