Хванаха ме! Разкри ме! Той знае кой съм и си играе с мен.
Погледна дълбоко в налетите ми с кръв очи и забелязах, че устата му леко се изкриви от отвращение.
— Добра нощ ли сте имали, лейтенант Хуля? — попита ме той, гледайки листа хартия и показанията на детектора на лъжата.
— Да, сър, знаете ли… Изпих няколко чашки с момчетата.
Именно това казах на глас. А си помислих ето какво: ще ме застрелят, право в сърцето! Представих си как този жизнено важен орган разплисква живата ми кръв в калта.
— Виждам, че неотдавна са ви понижили в чин. Къде са детонаторите ви, Пас Ратунков?
„Уморен съм… колко искам да се намеря в леглото“ — помислих аз.
— Детонатори ли, сър? — мигнах аз с червените си очи и вдигнах ръка да почеша главата си, докоснах бинта и си помислих, че не стои по-добре. Очите му се впиха в моите, сиви очи, почти еднакъв цвят с мундира му, и за миг долових зад спокойните му маниери сила и гняв.
— А раната на главата, къде сте я получили? Чуждопланетният ни шпионин са го ударили по главата.
— Паднах сър, вероятно някой ме блъсна от фургона. Войниците ме превързаха, попитайте ги…
— Вече ги попитах. Напили сте се, паднали, опозорили сте офицерския корпус. Махайте се и се изчистете, предизвиквате отвращение в мен. Следващия.
Вдигнах се на подгъващите ми се крака, без да гледам пронизителните зеници на тези студени очи, и тръгнах сякаш забравил за прибора в ръката си, а след това се върнах обратно и го оставих на масата, но той се наведе над документите си, като ме игнорира напълно. Разгледах бледия белег под редките му коси на плешивото му теме и си тръгнах.
Да излъжеш детектора на лъжата трябва умение, практика и тренировка. Имах всичко това. Може да се направи само при определени обстоятелства, а сегашните бяха идеални. Внезапен разпит без провеждане на тестове за нормална реакция на субекта. По такъв начин трябваше да изобразя красив граф на самописеца му. Страхувах се: от него, от нещо, от каквото и да е. Но когато задаваше въпроси, с които да ме вкара в капана, предназначен за разобличаване на шпионина, се отпуснах, защото ги очаквах и уредът го показваше. Въпросът беше безсмислен за всеки, освен за чуждопланетния шпионин. Доколкото той видя това, разпитът приключи, чакаше го още много работа.
Остро̀в седеше мъртво трезв с оголени очи, сякаш чинии, когато се върнах и паднах на пейката до него.
— Какво искаше? — проговори той с глух шепот.
— Не знам. Попита ме за нещо, което не знам, а после всичко свърши.
— Надявам се, че няма да поиска да поговори с мен.
— Кой е той?
— Нима не знаеш? — с потресаваща недоверчивост попита той.
Започнах да отстъпвам, прикривайки внимателно пълното си отсъствие на информация.
— Е, нали знаеш, че току-що пристигнах…
— Но всички знаят Край.
— Значи това е Той? — ахнах аз и се опитах да изглеждам толкова изплашен, колкото и той, и това изглежда подейства, защото той кимна, погледна през рамо и отново обратно, по-бързо.
Станах и отидох пак в тоалетната, за да прекратя разговора на това място. Всички знаеха за Край.
Кой беше Край?
Глава 11
Изпращането ни в космически рейд дойде като панацея от всички беди. По-добре мила, спокойна война, отколкото подозренията и страховете, вълнуващи базата „Глупост“ през последните дни. Имаше внезапни инспекции, среднощни претърсвания, постоянни тревоги и звуци от маршируващи ботуши през цялото време. Бих се гордял с усилията си да посея семената на безпорядъка, ако и аз самият едновременно с това не бях жертва на този безпорядък. Плановете за нахлуването вероятно бяха стигнали твърде далеч, за да ги променят, защото въпреки цялото това вълнение все още се придържахме към графика. В деня „X“ минус два всички барове бяха затворени, така че процесът на изтрезняване на войските можеше да започне. Малкото истински алкохолици, като включвам към тях себе си и Остро̀в, бяха скрили бутилки, позволяващи ни да изкараме още малко, но дори и те свършиха, когато сандъците и куфарите ни бяха изпратени в гардероб и ни дадоха предварително опаковани бойни раници. Имах буркан спирт на прах, замаскиран като прах за зъби, който бях скътал за черни дни, които не се забавиха да настъпят при мисълта за настъпващите седмици без пиене, така че ние с Остро̀в привършихме моят „прах за зъби“ в деня „X“ минус един и това е. След една среднощна проверка и обиск ни събраха и, ходом марш, ни изпратиха в района за отлитане.