— Дрехи — произнесох аз — и нещо за пиене! Не е задължително да ги донесете в тази последователност.
Срамежливо се наметнах с ъгъла на одеялото — не от срам, а по-скоро бдителните амазонки да не се поддават на изкушението. И освен това, тук беше жена ми. Тя отлично разбра какво имам предвид под думата „пиене“ и отблъсна чашата вода, която се опитваше да ми даде една от дамите, и ми подаде малка чашка с мощно питие. То обгори гърлото ми и протегна към мозъка огнените си пипала.
— Страхувам се, че мислите ми… Чувството ми за реалност все още е объркано — признах аз и усетих по израза на лицето на Анжела, че разбира. — Те направиха нещо с мен, не знам какво, но сигурен съм, че скоро ще мине.
— Ще убивам всички, страшно — каза тя през плътно стиснатите си зъби и ропот на съгласие се раздаде от всички слушателки.
Затворих за миг очи, за да им дам да си починат, а когато ги отворих, в стаята не беше останал никой освен Анжела. Светеше лампа, — навън беше тъмно. Приличаше на залепена скъсана лента с празно парче. Уважавах техниката на психическо манипулиране на Край и го ненавиждах с цялата си душа.
— Гладен съм — съобщих на Анжела и тя се приближи, седна до мен и взе ръката ми.
— Спеше и бълнуваше. Някакви ужасни неща.
— Чувствам се по-добре. Когато се върнем в базата, ще дам на медиците да прочистят тъмните ми ъгълчета. Но в настоящо време има по-важни неща. Трябва да организираме тук съпротива, преди Клизант систематично и здраво да се докопа до всичко. И…
— Не.
— Какво подразбираш под НЕ?
Имах чувството сякаш съм пропуснал много важна част от разговора. Беше ли това резултат от машинациите с мозъка ми или просто женски разговор?
— Подразбирам, че не, няма да го правим. Докато ти спеше, изпратих дълъг рапорт на Инскин, всичко, което ми разказа за плановете на Клизант и как ще устройват нахлуванията си и замислите им да се заемат с Корпуса, всичко.
— Поне с моето име ли се подписа? — обидено попитах аз.
Тя ме погали по ръката.
— Разбира се, скъпи. Това беше твоя работа и дори не бих помислила да си присвоя заслугите за нея.
Мигновено се преизпълних със съжаление за думите си и се извиних, а след това се извини тя: защото лошият ми характер вероятно бе свързан с модифицирането на мозъка ми и ние пихме, изглаждайки това недоразумение. Опитах се да се върна на въпроса.
— Значи изпрати доклада. А после?
— След това той тръгна по предавателен кораб от другата страна на това слънце и беше изпратен като псиграма на Инскин. Дойде отговорът му и той гласеше: „Съобщението е прието, поздравявам те. Връщайте се незабавно!“ Така че, както виждаш, ще трябва да се върнеш.
Изсумтях, след това вдигнах чашата.
— Мислиш ли, че ще се върна?
— Болен си, необходима ти е медицинска помощ, направил си това, в което се е заключавала задачата ти…
— Не те питам за това. Мислиш, че ще се върна?
Анжела се опита да изглежда свирепа, което тя не може да направи, ако не е сериозно, след това вдигна рамене по най-покорен начин.
— Разбира се, не. Ако се върнеш, нямаше да бъдеш мъжът, за когото се омъжих. Значи сега ще изтрием от лицето на планетата тези бесове, ще спасим Бурада и ще спрем нашествието.
— Не съвсем всичко наведнъж, но примерно това, което имам предвид. Трябва да се организира съпротивително движение с нашите съвети и материална помощ. Бейз трябва да се справи с това, но има още нещо, което има по-голямо значение дори от това. Трябва да вземем в плен Край или един от сивите му хора.
— Каква чудесна мисъл! Ако мислят, че имат понятие от мъчения, скоро ще научат доста неща. Спомням си как…
— Анжела! Съвсем не мисля за това. За миг в теб проблесна много от предишното, въпреки реконструкцията ти.
— Глупости! Признавам си, че мога да приложа една-две технически хватки, усвоени в онези дни, но мотивите ми са съвсем чисти. Лъвицата защищава лъва си, и прочее. Абсолютно оправдано.
— Да, може би е така, но съвсем не говорех за това. Искам един от сивите хора в лабораторията си, за да го подложа на изчерпателен анализ. Когато днес премахна двама от тази компания, не забеляза ли нещо странно в тях?
— Нищо особено. Може да се каже, че бях заета с друго. Само факта, че бяха недостатъчно топло облечени, защото кожата им беше много студена.