— Точно така. И те никога не се смеят, не демонстрират емоции, не клюкарстват, не разговарят, само ако не трябва да съобщят нещо важно и има много други привличащи вниманието дреболии.
— Какво искаш да кажеш, скъпи, че са зомби, роботи или нещо такова? Мислех, че подобни неща има само в космическите опери за деца.
— Смей се, смей се, докато има време. Не са роботи или нещо такова, тези типове са достатъчно живи. Просто не мисля, че са хора, това е всичко. Сред нас има чужди същества.
— Вероятно е по-добре да поспиш. Ще угася светлината.
— Не ме отвличай, дявол да го вземе! Мислех за това, откакто се срещнах за първи път с Край, така че не е плод на скорошното изпитание. Налице са всевъзможни доказателства. Клизантските войници смъртно се страхуват от Край и бандитите му и дори не говорят за тях. Сивите хора са отрязани от нормалния клизантски живот и във всички отношения се различават от тях. Така, сякаш не са един и същ народ. Мога да си представя как правят оглед на човешките планети и намират, че Клизант е напълно узрял, за да го унищожат. Стратифициран, милитаризиран начин на живот, всички в униформи. Всичко, което е трябвало да направят, е да сменят ръководството горе, и са на кормилото. Именно това и са направили. Не се появят на нито една маса за карти, толкова скъпи на военния ум, и все пак по-голяма част от времето изглежда именно те управляват всички неща.
— Е…
— Ето. Ти не си убедена, но започваш да се съмняваш. Значи ще ми помогнеш да си доставя образец от сив човек?
— Да ти помогна? — тя запляска с ръце от чисто момичешки ентусиазъм. — Че аз просто нямам търпение. Разбира се, може да е малко повреден, докато го доставя, но докато функционира по старому, това всъщност няма значение, нали?
Преди да успея да отговоря, влезе Бейз и хвърли на койката дрехи.
— Бързо се обличайте — заповяда тя. — Ботушите са най-големите, които можахме да намерим, надявам се, че ще станат.
— Има ли някаква причина за цялото това бързане? — попитах аз.
— Разбира се, че има. Навсякъде гъмжи с войска и тежко оръжие. Това здание е напълно обкръжено от неприятеля.
Глава 16
Ботушите бяха тесни, с изящни носове, но напъхах крака си колкото може повече.
— Проследили ли са ни дотук? — попитах аз Бейз.
— Не, разбира се, не. Не съм новак в тази работа. И откраднатата кола я няма тук, няма я.
Блъсках ленивия си мозък, мислейки, докато намъквах втория ботуш. Зазвъня телефон и аз замрях — така, както и двете жени, обърнали погледи към него, сякаш бе отровна змия. Той звънна още веднъж, а след това светна мъничък екран и от него гледаше, както винаги неемоционален, Край.
— Знаеш, че сте обкръжени — каза той. — Съпротивата е безполезно, ди Грийс, предай се спокойно, и на никой от приятелите ти няма да бъде причинена вреда…
Ботушът ми удари екрана и образът на Край проблесна и умря, изскубнах целия апарат и го запокитих в стената. Знаех, че повечето телефони могат да се изключат от централната станция, имайки нужното оборудване, но сега не му беше времето да видя тази теория доказана.
— Без паника — извиках аз, може би най-вече на_себе си, защото Анжела и Бейз оставаха абсолютно спокойни. Заскачах по стаята, намъквайки втория ботуш, и се опитах да извлека някаква ясна мисъл от объркания си мозък. Последният скок свърши с това, че седнах на койката, дишайки тежко и стискайки пръсти.
— Хайде за миг да забравим това позвъняване и да изясним какво се е случило. Първо: не са ни проследили, когато идвахме насам. Второ: колата ни изчезна, така че тя не може да им посочи мястото. Трето: Край знае, че съм тук, а това значи, че са имплантирали в мен насочен предавател. В такъв случай ще е необходим хирург и добър рентгенов апарат, щом се измъкнем оттук.
— Забрави най-простото обяснение — забеляза Анжела.
— Тогава не го пази в тайна. Ако можеш да измислиш нещо по-добро от мен, то докладвай.
— Кутийката за мъчения. Ти каза, че е радиоуправляема.
— Разбира се. Насочваща апаратура, вероятно интегрална част от механизма. Това нещо все още ли е тук, Бейз?
— Да, долу. Мислехме, че ще можем да я употребим за нещо.
— Вече го направихме. Когато се скрием, кутийката ще остане тук. Може би това ще задържи вниманието им върху зданието, а след като се скрием, те няма да ме намерят толкова лесно отново. Сега ми разкажи накратко, Бейз, що за здание е това и как да се измъкнем оттук.
— Това е фабрика, принадлежаща на една от нас. И никакъв възможен изход, обречени сме да се сражаваме и да умрем, но умирайки, скъпо ще продадем живота си и ще вземем със себе си много от тези скотове…