Анжела ме хвана за ръка и тръгнахме. Ударих се в нещо, но вината не беше нейна, тъй като все още нямах ни най-малко чувство за осезание. По коридора би следвало да е по-лесно и по-бързо, тъй като там тя можеше с една ръка да докосва стената. В далечината се чуха гласове и два-три удовлетворителни вопъла. Експлозивният ми гардероб обезпечи добро отвличащо действие, а в тъмнината това изобщо беше великолепно. След това, точно когато се поздравих колко добре вървят нещата, светлината замига и светна.
Спряхме, замирайки и примигвайки от яркото осветление, чувствайки се като актьори на сцена. С най-малко дузина зрители.
Но всички те ни игнорираха, погълнати от собствените си беди и едва осъзнавайки присъствието на другите. Дебел чиновник в униформа, с изскочили от страх очи, налетя на нас, без дори да ни забележи.
— Към стълбата, бързо — изкомандвах аз и препуснах към нея с подскачащия на раменете ми Край.
Разбира се, беше прекалено хубаво, за да продължава дълго. Аварийното осветление премига и се намали до червено, и беше готово съвсем да угасне. Но вървящият срещу нас войник имаше достатъчно време, за да се огледа и да помисли какво става пред него. Накрая до съзнанието му достигна, че нещо не е наред и изваждайки гаусовката, завика:
— Стой!
Анжела държеше пистолета наготово, раздаде се само един изстрел, и войникът падна. Намерихме се на стълбата и светлината изгасна.
Беше трудно да се маневрира при спускане, макар някои усещания да започнаха да се връщат. В определена степен вече можех да напипвам пътя. Но веднъж изпуснах Край и малко се посмяхме, като го изтъркаляхме до следващата площадка, а след миг, спъвайки се, налетях върху Анжела и едва не се хвърлихме с главата надолу. След това тръгнахме по-внимателно и малко по-надолу някой каза:
— Чакаме ви, за да ви изведем. Само стойте, не мърдайте.
Това беше женски глас и при това не говореше на клизантски, иначе Анжела би взривила цялата стълба. След миг нечии ръце докоснаха главата ми и ми сложиха тежки очила. Сега можех да видя всичко в ярък контраст. Това бяха инфрачервени очила, а очакващото ни момиче имаше преносим инфрачервен прожектор. Препуснахме бързо, а тя извика някого по радиото. В подножието на стълбата ни чакаше Бейз.
— Разположихме хора на всички стълби, за да не ви загубим. Сега се връщат.
Те ми взеха Край. Не чувствах нито болка, нито умора, но по вибрациите на мускулите си предчувствах остра болка — болката от завършването на действието на наркотиците. Препуснахме бързо към отворената паст на служебния тунел.
— Насам — посочи Бейз, — на другия край чакат коли.
Глава 19
Стенех от всяко движение: малко по-глухо и театрално, отколкото би следвало, но това отвличаше Анжела от собствените й неприятности, като я караше да се усеща необходима. Обикаляше като квачка около мен, добросъвестно слагайки под главата ми възглавници, наливайки ми утешително и режейки плодовете на малки парченца.
Надявах се, че тези задължения на съпруга няма да й позволят да си спомни за кутийката за мъчения.
Въздухът, проникващ в стаята, беше топъл, а небето, както винаги, синьо.
— Някакви загуби? — попитах аз.
— Никакви, за които си струва да говорим. Малко обгаряния и драскотини и няколко леки рани сред авангарда. Всичко мина точно както го беше планирал. Щом момичетата чули взрива, прекъснали телефонните кабели и направили страшна каша с линиите. След това минали през тунела и изключили аварийното осветление. Останалото го знаеш, тъй като беше достатъчно любезен да не припаднеш, докато не стигнахме до колата.
— Щях да бъда щастлив да направя това по-рано, но не ме възхищаваше мисълта, че ще ме повлекат по тръбите амазонки. Бейз, те изглежда все още нямат особено високо мнение за мъжете. Може би ще ме направят почетна дама?
— По-добре внимавай да не би да ти направят нещо друго. Току-що позвъня доктор Мутфак и каза, че с Край вече може да се говори.
— Тогава да тръгваме. Много отдавна с нетърпение очаквам този разговор.
Когато станах от леглото, ставите ми затрещяха и се почувствах хилядолетен старец. Бях облечен с бански, както и Анжела. В разкошния хотел „Ринг“ неофициалността беше устав. Това ни даваше възможност да се гмурнем в морето, спасявайки живота си, ако наблизо отново се появят войници.
— Какво ще стане, ако се появят клизантци за проверка? Има ли план как да се скрие Край?
— Скрие е най-подходящата дума. Тъй като е в безсъзнание, може да се пази на дъното на един от хладилниците. Хубава мисъл, особено ако забравят за него и го оставят там.