Порталът наближаваше с огромна скорост и изругавайки, счупих под носа му капсула с приспивателен газ и рязко обърнах кормилото. Карах колата с една ръка и като направих още един завой, изчезнахме в нощта. Поколебах се, обмисляйки какво ще помислят часовите за видяното. Борейки се с управлението, успях да закарам колата в един от хангарите, преди кракът на Гамал да се изплъзне от педала и да заглъхне мотора.
На задната седалка имаше някакви сандъци и вързоп армейско бельо. Извадих всичко, освен одеялата, с които завих спящия на пода Гамал.
Вероятно би трябвало да го застрелям или просто да го изхвърля. Но не беше негова вината, че се е родил мъж на матриархална планета. Засега никой не се приближаваше до колата, бяхме в безопасност. Но към колата на Край никой и не проявяваше интерес. Приближих се до голям транспортен камион и паркирах по-далеч от входните огньове. Сега идваше редът на втората крачка.
— Знаете ли кой съм? — попитах старшината, стоящ до трапа. Гласът ми беше студен и празен.
— Да, сър, знам — той стоеше мирно, гледайки пред себе си.
— Отлично, тогава предайте на старшия механик да ме посрещне на палуба „А“.
— Няма го на борда, сър.
— Ще направя бележка за нарушение на воинския дълг и ще му съобщите, когато се върне. Извикайте неговия помощник.
Минах покрай него, без да го удостоя повече с поглед, и той скочи към телефона. Когато стигнах до палуба „А“, там ме чакаше механикът в омазнен гащиризон, изтривайки нервно ръцете си с парцал.
— Извинете, разглобяваме един от генераторите… — гласът му секна, когато го пронизах с поглед.
— Знам, че имате спънки, именно защото аз се намирам тук. Отведете ме в машинното отделение.
Той забърза натам, а аз, тропайки тежко, го последвах. Ще мине по-леко, отколкото си мислех. Трима побелели редници откъснаха погледи от вътрешностите на генератора, когато влязохме.
— Махнете ги оттук — заповядах аз и не ми се наложи да повтарям.
Погледнах генератора и мъдро кимнах, сякаш разбирах какво ремонтират. Обикаляйки отделението, спрях до генератора на двигателя за изкривяване на пространството и погледнах заводската марка, покрита с неясни символи.
— Защо използвате този модел?
Още не съм виждал механик, който да не може да каже нещо за всеки механизъм, намиращ се под негова опека, и този не беше изключение.
— Знаем, че това е остарял модел, сър. Но замяната не пристигна навреме, за да се постави и балансира до полета.
— Донесете ми техническия справочник.
Щом се обърна с гръб към мен, стиснах дръжката на куфара и в ръката ми се появи бомба. Нагласих я на четирийсет минути, пуснах я и активирах критичните молекули в основата й. След това я напъхах под дебелата рамка на генератора за изкривяване, където не можеше да се забележи.
Прелиствайки бързо донесения справочник и многозначително хъмкайки над някои страници, го върнах обратно. Чувствах срам, че работата се оказа толкова проста.
— Погрижете се ремонтът да бъде завършен бързо — заповядах аз, отивайки си, без да уточнявам нещо повече, но получих горещи уверения, че всичко ще бъде направено.
Повторих маневрата си на друг кораб. Точно когато разбрах, че корабът ми е познат с нещо, по трапа се спусна Остро̀в и се обърна с лице към мен.
Това внезапно сблъскване ме порази толкова, колкото и него. Но гласът му се измени, очите му се облещиха и той застина, когато аз, в ролята на Край, го изгледах студено. Ще ме познае ли? Живяхме заедно в една стая и бяхме пили от една бутилка, физиономията на Край беше добра, но мога ли да бъда сигурен, че ще издържи изучаването на този, който ме познаваше добре.
— Е? — прошепнах аз накрая, когато той не пожела нито да проговори, нито да мръдне, а само ме гледаше с предан поглед.
— Извинете, сър, заварихте ме неподготвен. Не очаквах да ви видя тук, ако разбирате какво имам предвид. — Той започна да се поти, а аз мълчах. — Гласът ви… — произнесе той накрая.
— Случило ли се е нещо?
Разбира се, че се е случило. Знаех, че не мога да накарам гласа си да звучи като на истинския Край за този, който съвсем скоро е говорил с него. Знаех, че един шепот много прилича на друг, но за това не му казах.
— Ранен съм — дрезгаво казах аз. — В края на краищата е война и някои от нас се сражават.
— Да, естествено, разбирам.
Продължих по-нататък, но той ме повика и аз със студено нетърпение отново се обърнах към него.
— Извинете за безпокойството, сър. Просто исках да науча не сте ли чули нещо за местонахождението на Васко…
— Това не е истинското му име. Той е шпионин. Нали не се опитвате да поддържате приятелство с шпионин?