Рот се изправи и затвори задната врата на колата.
— Сигурен ли си, че можеш да шофираш? — попита, докато наблюдаваше как Бъч предпазливо се настаняваше зад волана с вид, сякаш бе готов да повърне.
— Да. Готов съм да тръгвам.
Рот поклати глава при звука на дрезгавия му глас и се озърна. Сградите нямаха прозорци и не би отнело много време на Вишъс да дойде и да излекува ченгето, но покрай боя и разчистването след него, тук се беше случило много през последния половин час. Трябваше да изчезнат от района.
Първоначално Рот беше планирал да снима личната карта на убиеца с камерата на телефона си, да я увеличи достатъчно, че да разчете адреса и да отиде да прибере урната със сърцето на този мръсник. Не можеше обаче да остави Бъч сам. Ченгето изглеждаше изненадано, когато Рот се настани на мястото до шофьора в ескалейда.
— Какво…
— Ще отнесем тялото в клиниката. Можете да се срещнете с Ви там и той ще се погрижи за теб.
— Рот…
— Да потегляме. Какво ще кажеш да караме по пътя, братовчеде?
Бъч включи на скорост, върна назад и зави по първата пресечката, която им се изпречи. Когато стигна до „Трейд“, зави наляво и пое към мостовете над река Хъдсън. Докато шофираше, стискаше здраво волана, но не защото беше уплашен, а защото несъмнено се опитваше да се пребори с позивите на гадене.
— Не мога да продължавам да лъжа — промърмори Бъч, когато се озоваха в другия край на Колдуел. Лек пристъп на гадене беше последван от кашляне.
— Напротив, можеш.
Ченгето погледна към Рот.
— Това ме съсипва. Бет трябва да знае.
— Не искам да се тревожи.
— Разбирам. — Бъч издаде звук, като че се задушаваше. — Почакай.
Ченгето спря на покрития с лед банкет, отвори вратата си и започна да се дави в опит да повърне, все едно черният му дроб беше получил нареждане за евакуация от коремната кухина.
Рот отпусна глава назад, а болката си устрои лагер в двете му очи. Изненадата не беше кой знае каква. Напоследък пристъпите на мигрена бяха чести като кихането за страдащите от алергии.
Бъч протегна ръка зад себе си и заопипва пространството между седалките, а горната част на тялото му продължаваше да стърчи навън от ескалейда.
— Водата ли искаш? — попита Рот.
— Да — едва чуто промълви Бъч.
Рот взе бутилката с минерална вода, отвори я и я постави в ръката му. Когато позивите за повръщане спряха за малко, ченгето отпи от водата, но не можа да я задържи.
Рот извади телефона си.
— Обаждам се на Ви незабавно.
— Просто ми дай минута.
Отне по-скоро десет минути, но накрая ченгето се прибра в колата и отново потеглиха. И двамата мълчаха в продължение на няколко километра, като мозъкът на Рот работеше трескаво, а главоболието му се засилваше.
Вече не си воин.
Вече не си воин.
Но той трябваше да е един от тях. Расата им се нуждаеше от него. Прочисти гърло.
— Когато Ви пристигне в моргата, ще кажеш, че ти си открил тялото на цивилния и си дал на лесърите да се разберат.
— Ще иска да знае защо и ти си бил там.
— Ще кажем, че съм бил на среща с Ривендж на съседната пряка в „Зироу Сам“ и съм почувствал, че ти е нужна помощ. — Рот се протегна и стисна здраво ръката на Бъч. — Никой не трябва да узнае, разбра ли?
— Идеята не е добра. Идеята никак не е добра.
— Друг път не е добра.
Отново потънаха в мълчание, а фаровете на колите, движещи се срещу тях, караха Рот да примигва, въпреки че клепачите му бяха спуснати и слънчевите му очила бяха на мястото си. За да се отърве от фаровете, той обърна лице настрани и се престори, че се взира навън през стъклото.
— Ви знае, че се случва нещо — промърмори Бъч след малко.
— Може да продължи да се чуди какво е то колкото си ще. Трябва да бъда на бойното поле.
— Ами ако пострадаш?
Рот покри лицето си с ръка с надеждата да блокира достъпа на проклетите светлини. По дяволите, сега той беше този, на когото му се виеше свят.
— Няма да пострадам. Не се тревожи.
3.
— Готов ли си за сока си, татко?
Когато не последва отговор, Елена, родна дъщеря на Алайн, спря да закопчава униформата си.
— Татко?
От другия край на коридора на фона на нежната музика на Шопен тя чу тътренето на чифт пантофи по дъските на пода и тихия водопад от несвързани думи, наподобяващ звука от размесване на тесте карти.