Това бе добре. Беше успял да стане сам.
Елена опъна косата си назад, прибра я в кок и я върза с бял ластик. По средата на смяната си щеше да направи кока си отново. Хавърс, лекарят на вампирите, настояваше сестрите да бъдат в изряден вид както всичко останало в клиниката. Стандартите, както винаги казваше той, бяха от огромно значение.
Докато излизаше от спалнята си, тя взе черна чанта, която преметна през рамо. Беше я купила от „Таргет“. Деветнайсет долара. Същински обир. Вътре бяха най-късата й пола и блуза, имитация на Ралф Лорън, в които щеше да се преоблече два часа преди изгрева.
Среща. Щеше да ходи на среща.
За да стигне до кухнята на горния етаж, се налагаше да изкачи само едно стълбище и първото, което направи, когато изтича горе, беше да се втурне към старомодния хладилник. Вътре имаше осемнайсет малки бутилки със сок, наредени в три редици по шест. Тя взе една бутилка от предната редица, а после премести внимателно друга на нейното място, така че всичко да бъде в идеален ред.
Лекарствата се намираха зад няколко прашни готварски книги. Тя извади една таблетка Трифлуоперазин и две Локсапин и ги постави в бяла чаша. Лъжичката от неръждаема стомана, използвана от нея, за да смачка хапчетата, беше наклонена под лек ъгъл, както и всички останали.
Трошеше таблетки по този начин от две години. Сокът покри финия бял прашец и се смеси с него. За да е сигурна, че вкусът му е достатъчно добре прикрит, тя добави две кубчета лед. Колкото по-студен, толкова по-добре.
— Татко, сокът ти е готов. — Тя постави чашата на малката масичка, право в кръга, определящ точното й място.
Шестте шкафа на отсрещната стена бяха също така подредени и относително празни както хладилника. Елена извади кутия със зърнена закуска от един от тях, а от съседния взе купа. След като си отсипа малко, взе кутията мляко и я върна обратно в мига, в който приключи с нея, поставяйки я на точното й място до други кутии, сочеща с етикета напред.
Хвърли поглед към часовника си и премина на Древния език.
— Татко? Време е да тръгвам.
Слънцето беше залязло, а това значеше, че смяната й, чието начало беше петнайсет минути след падането на мрака, скоро щеше да започне.
Хвърли поглед към прозореца над кухненската мивка, въпреки че не й беше възможно да прецени колко тъмно е навън. Стъклата бяха покрити с плоскости от алуминиево фолио, които бяха здраво прикрепени към рамките на прозорците.
Дори с баща й да не бяха вампири, неспособни да понасят слънчева светлина, тези плоскости пак щяха да бъдат поставени на всеки прозорец. Те бяха преградата към останалата част от света, оставяйки го навън, така че тази малка и вехта къща да бъде защитена и изолирана… от опасности, които само баща й беше способен да почувства.
Когато свърши със закуската си за шампиони, тя изми и подсуши купата с домакинска хартия, защото гъби и кухненски кърпи не се допускаха и остави използваната от нея лъжица обратно на мястото й.
— Татко?
Тя се опря в очукания керамичен плот и зачака, като се опитваше да не задържа погледа си прекалено дълго върху избелелите тапети или върху изтъркания линолеум на пода.
Къщата не беше много повече от разнебитена барака, но само това можеше да си позволи. След като платеше на лекаря, на почасовата медицинска сестра на баща си и за лекарствата му, от заплатата й не оставаше много. Отдавна беше използвала малкото налични семейни пари, сребро, антики и бижута.
Едва успяваха да се задържат на повърхността.
И въпреки всичко, когато баща й се появи на прага, не можеше да не се усмихне. Тънката му бяла коса стърчеше във всички посоки подобно на облак и в този си вид приличаше на Бетовен, а изключително наблюдателният му, леко налудничав поглед му придаваше вид на откачен гений. Все пак изглеждаше по-добре, отколкото от много време насам. Не можеше да се отрече, че сатененият му халат и копринената пижама бяха в безупречно състояние с подхождащи си горна и долна част и грижливо завързан колан. Също така беше съвсем чист, току-що изкъпан и свеж, ухаещ на афтършейв.
Налице беше такова противоречие. Трябваше да му бъде осигурена безупречно чиста и подредена до съвършенство среда за живеене, но личната му хигиена и облекло не бяха никакъв проблем. Но може би в това съществуваше някаква логика. Попаднал в клопката на собствените си объркани мисли, той беше прекалено заслепен от илюзиите си, че да обръща внимание на себе си.