Когато думите на баща й се сляха дотолкова, че да не могат да бъдат разбрани и той изпусна чашата на пода, единственото, което Елена можеше да направи, бе да се моли на Скрайб Върджин всичко да отмине скоро. Като с усилие възпираше краката си да не направят нито крачка по овехтелия линолеум, тя затвори очи и обви с ръце тялото си.
Ако само се беше сетила да прибере лъжичката. Ако само…
Когато столът на баща й се наклони назад и се строполи на пода, тя вече знаеше, че ще закъснее за работа. Отново.
Хората наистина са говеда, помисли си Хекс, докато наблюдаваше плътно скупчените глави и рамене около бара в „Зироу Сам“. Все едно фермер току-що беше напълнил хранилките и добитъкът се тълпеше за дажбата си.
Не че това качество на хомо сапиенс беше лошо. Стадният манталитет беше по-лесен за контролиране и донякъде, също както и кравите, хората можеха да бъдат доени. Цялото това струпване около бутилките водеше до изпразване на портфейлите им и парите се движеха в една определена посока — към касата на клуба.
Продажбите на алкохол бяха добри. Но печалбите от наркотици и секс достигаха още по-големи висини.
Хекс тръгна по периферията на бара, като хладно пренебрегваше похотливите погледи на хетеросексуалните мъже и хомосексуалните жени. Не можеше да ги разбере. И никога не ги беше разбирала. Като жена, винаги облечена в прилепнали мъжки тениски и кожени панталони и с коса, подстригана късо като на пехотинец, тя получаваше също толкова внимание, колкото полуголите проститутки във ВИП зоната.
Но пък грубият секс беше на мода напоследък и желаещите за автоеротична асфикция, бой с камшик и използване на белезници бяха като плъховете в канализацията на Колдуел: подвизаваха се навсякъде и то предимно нощем. А това носеше повече от една трета от печалбите на клуба всеки месец.
Много благодаря.
За разлика от работещите момичета обаче, тя никога не беше взимала пари за секс. Всъщност изобщо не се занимаваше със секс. С изключение на случилото се с ченгето Бъч О’Нийл. Добре де, ченгето и…
Хекс стигна до кадифеното въже, ограждащо ВИП зоната и хвърли поглед към луксозната част на клуба.
По дяволите. Той беше тук.
Само това й липсваше тази вечер.
Любимата на либидото й гледка седеше на масата на Братството в дъното, заобиколен от двамата си приятели, които спираха достъпа на трите момичета, застанали отстрани. Беше огромен в прилепналата си тениска и коженото яке, донякъде напомнящо на рокерско и донякъде на униформа от противовъздушната отбрана.
Под него имаше оръжия. Пистолети. Ножове.
Как се бяха променили нещата. При първоначалната им среща той имаше размерите на бар столче, а силата на мускулите му едва стигаха да пречупи бъркалка за коктейл. Но случаят сега беше напълно различен.
Тя кимна на един от хората си и се приближи към трите стъпала, а Джон Матю вдигна поглед от бирата си марка „Корона“. Въпреки мрака тя видя, че сините му очи заблестяха като сапфири, когато я забеляза.
Мамка му, тя добре ги подбираше. Проклетият кучи син тъкмо беше преминал преобразяването. Кралят беше негов настойник. Живееше с Братството. И на всичко отгоре беше ням.
За бога! А тя си беше мислила, че отношенията й с Мърдър не са били добра идея! Би могло да се предположи, че си е научила урока с онзи брат преди повече от две десетилетия. Но не…
Работата беше в това, че колкото пъти погледнеше към младежа, си го представяше проснат гол на леглото с втвърден член в ръката му, дланта се движи нагоре-надолу… докато от устните му не се откъсне името й с глухо ръмжене и накрая не еякулира върху мускулестия си корем.
Трагедията се състоеше в това, че видяното от нея не беше фантазия. Тези упражнения с ръката наистина се случваха. Често. И откъде го знаеше тя? Защо като истинска мръсница беше прочела мислите му и беше попаднала на спомен за случилото се — така ярък, сякаш се случваше в момента.
Отвратена от себе си, Хекс навлезе във ВИП зоната, като се държеше настрана от него, проверявайки ситуацията с шефката на работещите момичета. Мари-Терез беше брюнетка с невероятни крака и луксозен външен вид. Печелеше добре и беше истински професионалист, което я превръщаше в идеалния шеф, какъвто търсеха: не се забъркваше в скандали, винаги идваше навреме и никога не носеше личните си проблеми на работа. Беше прекрасна жена, вършеща ужасни служебни задължения, която напълно заслужено печелеше купища пари.