Изправи се, поклони се на останалите и се извини. В банята към спалнята, в която обикновено отсядаше, той надникна под мивката и благодари на Скрайб Върджин, че е бил достатъчно умен да скрие там няколко флакона допамин. Включи отоплителната лампа на тавана и свали коженото си палто, а после и сакото си „Гучи“. Когато червената светлина, идваща отгоре, го стресна, защото помисли, че смъртта е отключила лошата му страна, той спря проклетото нещо. Пусна душа и изчака въздухът да се изпълни с пара, преди да продължи.
Глътна още две таблетки пеницилин.
Когато успя да събере сили, той нави ръкава на ризата, като старателно избягваше отражението си в огледалото. Напълни спринцовката, използва колана си „Луи Витон“, за да го привърже около бицепса си, дръпна черната кожа и притисна ръка към ребрата си.
Стоманената игла се плъзна в една от инфектираните му вени и той натисна буталото…
— Какво правиш?
Гласът на сестра му го накара да вдигне рязко глава. В огледалото срещу него тя се взираше в иглата, забита в ръката му и във възпалените му вени. Първата му мисъл беше да й се скара и да я прогони. Не искаше тя да го вижда така и то не само защото щеше да му коства още лъжи. Ставаше дума за нещо лично.
Вместо това той извади внимателно иглата, сложи капачката й и я хвърли настрани. Под звука от рученето на душа той смъкна ръкава, облече сакото и после палтото си.
Спря водата.
— Диабетик съм — изрече.
По дяволите, беше казал на Елена, че има паркинсон. Мамка му! Не че двете щяха да се срещнат скоро. Бела вдигна ръка към устата си.
— Откога? Добре ли си?
— Всичко е наред. — Той се принуди да се усмихне. — Ти добре ли си?
— Почакай, откога продължава това?
— Инжектирам се от около две години. — Поне това не беше лъжа. — Срещам се редовно с Хавърс. — Бам! Още една истина. — Справям се добре.
Бела погледна към ръката му.
— Затова ли все ти е студено?
— Лоша циркулация. Затова ми е нужен бастунът. Трудно пазя равновесие.
— Не каза ли, че причината е в контузия?
— Диабетът пречи на зарастването.
— Ясно. — Тя кимна тъжно. — Ще ми се да бях научила по-рано.
Когато Бела отправи към него големите си сини очи, той се намрази, задето я лъжеше, но се налагаше да мисли за спокойното отпътуване на майка му към Небитието.
Рив прегърна сестра си и я изведе от банята.
— Не е кой знае какво. Грижа се за нещата.
Въздухът в спалнята беше хладен, но той го разбра само защото Бела обгърна тялото си с ръце и потръпна.
— Кога ще направим церемонията? — попита тя.
— Ще се обадя в клиниката и ще повикам Хавърс след падането на нощта, за да увие тялото. После трябва да решим къде ще я погребем.
— В двора на имението на Братството. Там искам.
— Ако Рот допусне аз и догена й да влезем, няма проблем.
— Разбира се. В момента Зи говори по телефона с него.
— Не мисля, че в града са останали много членове на глимерата, които биха искали да се сбогуват с нея.
— Ще взема бележника с адреси от долу и ще съставя обява.
Този делови и практически насочен разговор още веднъж доказваше, че смъртта е част от живота. Когато Бела изхлипа леко, Рив я притисна към гърдите си.
— Ела тук, сестричке моя.
Докато стояха заедно, тя опряла глава на гърдите му, той си помисли колко пъти беше опитвал да я спасява от света. Нещата от живота обаче, се случваха въпреки всичко.
Боже, когато беше мъничка, преди преобразяването й, той беше така сигурен, че ще може да я предпази от всичко и да се погрижи за нея. Когато беше гладна, той се грижеше да получи храна. Когато се нуждаеше от дрехи, той й ги купуваше. Когато не можеше да заспи, оставаше до нея, докато очите й не се затвореха. Сега, когато вече беше пораснала, той чувстваше, че репертоарът му се е ограничил единствено до словесна утеха. Макар че може би така бяха устроени нещата. Когато си малък, хубава приспивна песен беше всичко, от което се нуждаеш, за да забравиш неволите от деня и да се почувстваш в безопасност.
Докато я държеше в обятията си, му се прииска да имаше такова добро лекарство и за възрастните.
— Тя ще ми липсва — заговори Бела. — Не си приличахме особено, но аз винаги съм я обичала.
— Ти беше най-голямата й радост. Винаги си била.