— Как разбра къде съм?
— Защото добротата е в природата ти.
Чу се шум от друга вратата и после изщракването на ключалка.
— Ще ми дадеш ли минутка?
Минута? Би й дал света, стига да можеше.
— Имаш време колкото ти е нужно.
Звукът след това беше приглушен, като че бе оставила телефона върху завивките. Още недоволство от страна на вратите. Тишина. Ново изскърцване и далечно бълбукане от казанчето на тоалетната. Стъпки. Пружините на леглото. Шумолене близо до телефона и после…
— Ало?
— Удобно ли ти е? — попита той с ясното съзнание, че се беше ухилил като идиот, но идеята, че тя бе там, където я искаше, беше невероятна.
— Да. А на теб?
— Не се и съмнявай. — Но пък докато гласът й звучеше в ухото му, той щеше да е доволен дори да изтръгваха ноктите му.
Последвалата тишина беше мека като кожата на палтото му и също така топла.
— Искаш ли да поговорим за майка ти? — попита тя нежно.
— Да, макар и да не знам какво друго да кажа, освен че си отиде тихо, заобиколена от семейството си, а каква по-добра смърт от тази? Беше й дошло времето.
— Все пак сигурно вече ти липсва.
— Да, ще ми липсва.
— Мога ли да направя нещо?
— Да.
— Кажи ми.
— Позволи ми да се погрижа за теб.
Тя се засмя тихо.
— Добре. Нека ти обясня нещо. В тази ситуация ти си този, който има нужда от грижи.
— Но и двамата знаем, че заради мен изгуби работата си.
— Почакай. — Последва ново шумолене, като че се беше надигнала от възглавниците си. — Аз направих своя избор да ти донеса таблетките. Голяма жена съм и съм способна да взимам моите погрешни решения. Не ми дължиш нищо, само защото съм направила грешка.
— Изобщо не мога да се съглася с теб. Но това няма значение, ще говоря с Хавърс, когато дойде да…
— Не, няма да го направиш. Мили боже, Ривендж, майка ти току-що е починала. Няма нужда да се тревожиш за…
— Каквото можеше да се направи за нея, вече е направено. Нека ти помогна. Мога да говоря с Хавърс…
— Това няма да промени нищо. Вече няма да ми има доверие и аз не мога да го виня.
— Всеки прави грешки.
— И някои от тях не могат да бъдат поправени.
— Това не го вярвам. — Въпреки че като симпат той не беше експерт по отношение на моралните ценности. В никакъв случай. — И то когато става дума за теб.
— По нищо не се различавам от останалите.
— Не ме карай да повишавам тон отново — предупреди я той. — Ти направи нещо за мен. Аз искам да ти върна услугата. Много проста сделка, нещо като размяна.
— Но аз ще си намеря друга работа, а и от дълго време се справям сама с делата си. Това е една от основните ми дарби.
— Не се и съмнявам. — Той замълча, за да подсили ефекта и извади най-силния си коз. — Ето как стоят нещата. Не можеш да оставиш това да тежи на съвестта ми. Ще ме яде отвътре. Лошият ти избор беше предизвикан от моя лош избор.
Тя се засмя тихо.
— Защо не ме изненадва как лесно напипа слабото ми място? Оценявам усилията ти, но ако Хавърс промени правилата за мен, какво послание изпраща по този начин на останалите? Той и Катя, пряката ми ръководителка, вече са информирали останалата част от персонала. Сега не може да вземе думите си обратно и аз не искам да го прави само защото ти го притискаш.
По дяволите, помисли си Ривендж. Беше планирал да манипулира съзнанието на Хавърс, но това нямаше да подейства при останалите работещи в клиниката.
— Добре, тогава нека ти помогна, докато отново си стъпиш на краката.
— Благодаря ти, но…
Прииска му се да изругае.
— Имам идея. Да се срещнем тази вечер в моя апартамент и там ще продължим да спорим.
— Рив…
— Отлично. Трябва да се погрижа за майка ми рано вечерта, а после трябва да присъствам на една среща в полунощ. Как ти звучи три сутринта? Прекрасно. Ще се видим тогава.
Помълчаха около секунда и тя се засмя леко.
— Винаги получаваш, каквото искаш, нали?
— В повечето случаи.
— Добре. В три часа тази нощ.
— Толкова съм доволен, че промених тона си. Ти не си ли?
И двамата се засмяха и напрежението се изпари, като че отмито със струя вода. Отново се чу прошумоляване и Рив предположи, че тя се настанява обратно върху възглавниците.