Дали се молеше за грешниците, запита се тя. Ако си спомняше правилно каноните на християнската религия, би трябвало да го прави. Той не беше наясно, че Криси е била проститутка, но дори и да го беше научил, пак трябваше да говори за нея със същия уважителен тон.
Това даваше покой на Хекс, без да знае защо.
Задуха студен северен вятър и тя възобнови оглеждането на околността. Криси нямаше да остане тук, когато церемонията приключеше. Както много други ритуали, случващото се беше само представление. Земята беше замръзнала, така че щеше да се наложи да изчака до пролетта, затворена в хладилника на моргата. Но поне имаше надгробен камък, разбира се, изработен от розов гранит, посочващ мястото, където щеше да бъде погребана. Хекс беше избрала прост надпис, само името на Криси и датите на раждане и смърт, но по краищата имаше красив орнамент.
Това беше първата погребална церемония на човешко същество, на която присъстваше Хекс, и всичко й беше напълно чуждо. Цялото това погребване, първо в сандък, после в земята.
Само идеята да бъде заровена в пръстта я накара да подръпне яката на коженото си яке. Не. Това не беше за нея. В това отношение беше истински симпат.
Погребалната клада беше единственият възможен начин.
Духовникът се наведе над гроба със сребърна лопатка в ръка, разрови пръстта, а после загреба малко в шепата си и произнесе над ковчега:
— Прах при праха, пепел при пепелта.
Мъжът изсипа частиците пръст от ръката си и поривът на вятъра ги пое, а Хекс въздъхна, защото в тази част имаше някаква логика за нея. Според традициите на симпатите тялото на мъртвия се поставяше върху дървена платформа и отдолу се запалваше огън, димът се издигаше и се разпръскваше наоколо също като пръстта. И пепелта биваше оставяна да лежи там.
Разбира се, причината симпатите да биваха изгаряни беше, че никой не вярваше в смъртта им, след като се споминеха. Понякога наистина умираха. А понякога само се преструваха. И си струваше да се играе на сигурно.
Но елегантната лъжа беше една и съща и в двете традиции, нали така? Отлитане извън тялото, при което душата си отиваше и едновременно с това оставаше част от всичко.
Свещеникът затвори Библията и наведе глава, а после всички останали последваха примера му. Хекс отново се озърна, като се молеше онзи мръсник Грейди да беше някъде наоколо.
Но доколкото можеше да почувства или види, още не се беше появил.
Загледа се във всички тези надгробни камъни, осеяли околните хълмове, кафяви заради зимата. Макар всички да бяха различни, високи и тесни или ниски и широки, бели, сиви, черни, розови и златисти, те придаваха на пейзажа една монотонност. Подредени в редици, бяха като къщи за мъртвите, отделени с асфалтови алеи и групи дървета помежду им.
Един от надгробните камъни не спираше да привлича погледа й. Представляваше статуя на облечена в роба жена, която се взираше в небесата, а лицето и позата й излъчваха сериозност също като надвисналото небе, което наблюдаваше. Гранитът, използван за статуята, беше бледосив, същия цвят като фона над нея и за миг беше трудно да се различат границите на камъка от хоризонта.
Хекс потръпна и погледна към Трез, а когато очите им се срещнаха, той едва забележимо поклати глава. Същото направи и Ай Ем. Никой от тях не беше регистрирал присъствието на Грейди.
В същото време детектив Де ла Крус я наблюдаваше внимателно и тя го знаеше не защото беше забелязала, а защото чувстваше промяната в емоциите му в мига, когато погледът му се спреше върху нея. Той разбираше как се чувства тя. Наистина разбираше. И част от него изпитваше уважение към желанието й за мъст. Но той беше непоколебим.
Свещеникът отстъпи назад, а околните подхванаха тихи разговори и Хекс осъзна, че службата е завършила. Загледа се в Мари-Терез, която първа излезе от редицата и се приближи до духовника, за да му стисне ръката. Изглеждаше забележително в траурния си тоалет. Черната дантела, покриваща главата й, определено изглеждаше като сватбен аксесоар, а броеницата и кръстът в ръцете й придаваха благочестив вид, като че беше монахиня.
Очевидно свещеникът одобри роклята, сериозното й красиво лице и казаното му от нея, защото се поклони и задържа ръката й в своята. В резултат на контакта помежду им емоционалният му спектър започна да излъчва обич. Чиста, неподправена и непорочна обич.