— Какво беше това? — попита той.
— Лампата. Аз… загасих я.
— О, задържах те прекалено дълго.
— Не, аз просто… исках да бъда на тъмно. Това е всичко.
Гласът на Рив стана толкова тих, че тя едва успяваше да го чуе.
— Защо?
Да, сякаш би му казала, че не искаше да си мисли къде се намира.
— Аз… исках да се почувствам още по-удобно.
— Елена… — Желание завладя гласа му и накара разговора да прерасне от лек флирт в нещо много еротично. И само след миг тя сякаш отново се намираше на леглото му в пентхауса, гола, с устните му върху кожата й.
— Елена…
— Какво? — попита тя дрезгаво.
— Още ли си с униформата? Онази, която съблякох от теб?
— Да. — Изреченото беше по-скоро издихание и представляваше много повече от отговор на зададения от него въпрос. Елена знаеше какво иска той и тя също го желаеше.
— Ще откопчаеш ли едно от копчетата отпред заради мен?
— Да.
Когато тя освободи първото, той каза:
— Още едно.
Продължиха по същия начин, докато цялата униформа не се разтвори отпред и тя наистина се радваше, че беше изгасила лампата. Не защото би се почувствала засрамена, а защото така имаше усещането, че той е до нея.
Ривендж изстена и тя го чу как облизва устните си.
— Знаеш ли какво бих правил, ако бях при теб? Бих прокарал върховете на пръстите си по гърдите ти. Бих очертавал окръжности около едното зърно, докато не почувствам, че е готово.
Тя направи описаното от него и изстена, когато се докосна. После осъзна…
— Готово за какво?
Той се засмя продължително и тихо.
— Искаш да ме чуеш да го изричам, нали?
— Да.
— Готово за устата ми, Елена. Спомняш ли си усещането? Защото аз си спомням много ясно вкуса ти. Остави сутиена си на мястото му и притисни с пръсти зърното си вместо мен… сякаш го засмуквам през тези прекрасни дантелени чашки на бельото ти.
Елена стисна зърното си с палец и показалец. Усещането не беше толкова добро като от топлите му влажни устни, но й хареса, тъй като той й беше наредил да го направи. Тя го притисна отново с пръсти и се изви на леглото, прошепвайки името му.
— О, боже… Елена.
— Сега… какво… — Дъхът й беше насечен, а между бедрата си чувстваше влага и пулсиране, беше нетърпелива за предстоящото.
— Искам да бъда там с теб — изръмжа той.
— Ти си тук с мен. Тук си.
— Още веднъж. Стисни го още веднъж вместо мен. — Тя потръпна и извика името му, а той бързо подаде следващата команда. — Вдигни си полата. Чак до кръста. Остави телефона и го направи бързо. Нетърпелив съм.
Тя остави телефона да падне на леглото и плъзна полата по бедрата си. Наложи й се да опипа завивката наоколо, за да открие мобилния си и бързо го долепи обратно до ухото си.
— Ало?
— Боже, това звучеше добре… Чувах как шумоли платът, когато се търка в тялото ти. Искам да започнеш с бедрата. Първо от тях. Остани с чорапи и прокарай ръка нагоре.
Тънката материя реагира като проводник при докосването и също като гласа му, усили усещането.
— Помниш ли когато аз го правех? — прозвуча гласът му в ухото й. — Спомни си.
— Да, о, да…
Тя дишаше така тежко в напрегнатото си очакване, че едва чу, когато той произнесе:
— Ще ми се да можех да почувствам аромата ти.
— По-нагоре? — попита тя.
— Не. — Името му се откъсна от устните й в протестен вопъл, а той се засмя по начина, по който го правят любовниците, меко и тихо, едновременно със задоволство и обещание. — Прокарай ръка по външната страна на бедрото до ханша и я върни обратно.
Тя стори, каквото й беше наредено, а той продължи да й дава напътствия за ласките.
— Много ми хареса да бъда с теб. Знаеш ли какво правя?
— Какво?
— Облизвам устните си. Защото си представям как целувам бедрата ти все по-близо и по-близо до мястото, където бих дал всичко да се озова. — Тя отново произнесе името му, стенейки и после дойде наградата.
— Плъзни ръката си там, Елена. По ръба на чорапите. Докосни мястото, на което искам да бъда.
Тя го направи и почувства цялата топлина, излъчваща се през тънката найлонова тъкан, а вагината й отвърна с още повече влага.
— Свали ги — нареди той. — Свали ги, но ги задръж при теб.