Почуди се какво ли би казала Бела, ако научеше за стореното от него. Би ли го намразила? Вероятно. Не беше сигурен колко от тормоза помни тя и особено причинените страдания на тяхната мамен.
— Добре ли си? — изведнъж попита тя.
Той поглади косата си.
— Да.
— Умееш да бъдеш труден за разгадаване. — Тя се усмихна леко, сякаш искаше да е сигурна, че думите й не са го засегнали. — Никога не знам дали си добре.
— Добре съм.
Тя се озърна из кухнята.
— Какво ще правиш с тази къща?
— Ще я задържа поне за още шест месеца. Купих я от човек преди година и половина и трябва да я притежавам още известно време или ще бъда подгонен за финансови спекулации.
— Винаги си бил умел с парите. — Тя се наведе към масата, за да гребне още една лъжица. — Може ли да те попитам нещо?
— Всичко.
— Имаш ли си някого?
— В какъв смисъл?
— Нали разбираш… жена. Или мъж.
— Мислиш, че съм гей ли? — Той се засмя, а тя почервеня и на него му се прииска да я прегърне с всичка сила.
— Няма нищо лошо, ако си такъв, Ривендж. — Тя кимна по начин, който го накара да се чувства, все едно бе потупала рамото му в знак на успокоение. — Искам да кажа, че никога не водиш жени със себе си. Никога. И не искам да приемам, че… Отидох до стаята ти да проверя как си и чух да говориш с някого. Не съм подслушвала… о, по дяволите.
— Всичко е наред. — Той й се усмихна широко и осъзна, че нямаше лесен отговор на този въпрос. Поне за онази част дали си има някого.
Елена беше… Какво?
Той се намръщи. Отговорът, изникнал в съзнанието му, го разтърси дълбоко. Твърде дълбоко. Като се имаше предвид сложната конструкция от лъжи, върху която беше изграден животът му, това не беше никак мъдра идея. Каменната му планина не беше достатъчно стабилна, че да допуска пукнатини толкова дълбоко под повърхността.
Бела бавно отдръпна лъжицата от устата си.
— О, боже… вече си имаш някого, нали?
Той се насили да отговори по начин, който би ограничил усложненията. Макар че това беше като да отнемеш едно парче боклук от огромната купчина.
— Не. Не, нямам си. — Той хвърли поглед към купата. — Искаш ли още?
Тя се усмихна.
— Да. — Докато той й сипваше, тя добави: — Втората купа винаги е по-вкусна.
— Не бих могъл да съм по-съгласен.
Бела разбърка зърнената закуска с лъжицата си.
— Обичам те, братко мой.
— И аз те обичам, сестричке. Винаги ще те обичам.
— Мисля, че мамен е в Небитието и ни наблюдава. Не знам дали вярваш в тези неща, но тя вярваше и аз започнах да го приемам след раждането на Нала.
Той беше наясно, че едва не бяха изгубили Бела по време на раждането и се чудеше какво беше зърнала тя в онзи момент, когато душата й не беше нито тук, нито там. Никога не се беше замислял къде се озоваваш, след като умреш, но беше склонен да вярва, че тя е права. Ако някой можеше да наблюдава близките си от Небитието, то това би била тяхната прекрасна и праведна майка.
Това му даваше успокоение и целеустременост. На майка му никога нямаше да й се наложи да се тревожи там горе заради своя проблем. Поне не доколкото зависеше от него.
— Виж, вали сняг — каза Бела.
Той погледна към прозореца. На светлината, хвърляна от газовите лампи, осветяващи алеята пред къщата, се виждаше как се сипят малките бели точици.
— Това би й харесало — промърмори Ривендж.
— На мамен ли?
— Помниш ли как сядаше на някой стол, за да наблюдава как падат снежинките?
— Не ги гледаше как падат.
Рив се намръщи и погледна през масата към Бела.
— Разбира се, че го правеше. Можеше с часове да…
Бела поклати глава.
— Харесваше й как изглежда светът, когато се натрупат.
— Откъде знаеш?
— Веднъж я попитах защо седи и се взира навън толкова дълго. — Бела смени позата на Нала в ръцете си и погали косичката й. — Каза, че когато снегът покрие земята, клоните на дърветата и покривите, си спомня живота си с Избраниците от Другата страна, където всичко е било подредено. Каза… че когато снегът се натрупа, тя се връща към времето, когато не се е била провалила. Така и не разбрах какво има предвид, а тя не ми обясни.
Рив отново погледна към прозореца. Предвид силата на снеговалежа щеше да отнеме известно време, преди околният пейзаж да стане бял. Нищо чудно, че майка им беше наблюдавала с часове.