Рот се събуди в обгръщащия го мрак, но усещането беше приятно, познато и изпълващо го с щастие. Главата му лежеше на собствената му възглавница, гърбът му почиваше на собствения му матрак, а завивката стигаше чак до брадичката му и ароматът на неговата шелан галеше ноздрите му.
Беше спал блажено с часове, усещаше го по силната потребност да се протегне. И главоболието му беше изчезнало. Нямаше го… Боже, беше живял с тази болка толкова дълго, че чак при отсъствието й осъзнаваше колко тежко е било положението.
Протегна се така, че мускулите на краката и ръцете му се опънаха дотолкова, та чак раменете му изпукаха, гръбнакът му се намести и блажено усещане обзе тялото му.
Претърколи се на една страна и с ръката си откри Бет, плъзна пръсти около кръста й, притисна се към нея и зарови лицето си в меката коса на тила й. Тя винаги спеше на дясната си страна и позата им като на две лъжици му допадаше напълно. Харесваше му да обгръща дребната й фигура със значително по-масивното си тяло, защото това го караше да се чувства достатъчно силен, че може да я защити.
Този път, обаче, задържа таза си далече от нея. Членът му беше твърд и крещеше „искам“, но той беше благодарен само да лежи до нея и не искаше да съсипва момента, като я накара да се почувства некомфортно.
Тя помилва ръката му.
— Буден си.
— Да. — И още как.
Чаршафите зашумоляха, докато тя се наместваше, за да се озове с лице към него.
— Добре ли спа?
— О, да.
Усети нежно да подръпва косата му и знаеше, че си играе с къдрещите се краища. Зарадва се, че я е пуснал дълга, макар че му се налагаше да я връзва отзад, докато се биеше и отнемаше цяла вечност да я изсуши, дори му се налагаше да използва сешоар, което беше прекалено момичешко. Бет я обожаваше. Спомняше си безброй случаи, когато я беше разстилала по голите си гърди…
Добре, да забави този влак би било добра идея. Още малко подобни мисли и трябваше да я възседне или щеше да полудее.
— Обичам косата ти, Рот. — В мрака тихият й глас беше също като допира на пръстите й, деликатен и завладяващ.
— А аз обичам ръцете ти върху нея — отговори той. — Заровени в нея или както ти харесва.
Само бог знае колко време останаха да лежат с лице един към друг, а пръстите й се ровеха в гъстите кичури.
— Благодаря — заговори тя тихо, — че ми каза за тази нощ.
— Бих предпочел да споделям добри новини.
— Все пак се радвам, че ми каза. Искам да съм наясно.
Рот намери лицето й пипнешком и пръстите му пробягаха по страните, носа и устните й, виждаше я чрез ръцете си и я познаваше чрез сърцето си.
— Рот! — Ръката й се настани върху члена му.
— О, мамка му… — Тазът му се стегна и потръпна напред.
Тя се засмя полугласно.
— Любовните слова, изричани от теб, могат да направят всеки шофьор на камион горд.
— Съжалявам, аз… — Дъхът му секна, когато тя потърка мястото през боксерките, обути само от приличие. — Искам да кажа…
— Не, харесва ми. Това си ти.
Бет го бутна да легне по гръб и се намести отгоре му. Той знаеше, че си беше легнала с нощница, но каквато и да беше тя, не покриваше краката й, защото нежната й сърцевина се отърка в ерекцията му.
Рот изръмжа и повече не можеше да се владее. С внезапно нетърпение той я хвърли по гръб, смъкна боксерките си „Калвин Клайн“, каквито носеше изключително рядко и проникна в нея. Тя изстена и заби нокти в гърба му, а кучешките му зъби се удължиха.
— Имам нужда от теб — прошепна той. — Имам нужда от това.
— Аз също.
Той не й спести нищо от силата си, но пък на нея понякога й харесваше точно така — бясно и диво тялото му да маркира нейното.
Когато стигна до край в нея, Рот изръмжа с такава сила, че масленото платно над леглото им и парфюмите на тоалетката й затракаха, а той се чувстваше повече звяр, отколкото цивилизован любовник. Когато ароматът й достигна до ноздрите му, той знаеше, че тя го желае точно колкото той желаеше нея. Всеки път, когато достигнеше до оргазъм, тя свършваше заедно с него, а вагината й го обгръщаше и поемаше дълбоко в себе си.
Останала без дъх от желание, тя изрече:
— Пий от мен.
Той изръмжа като хищник, потърси шията й и заби здраво зъбите си.