Тялото на Бет се заизвива под него, а измежду бедрата й заблика топлина, нямаща нищо общо с оставеното от него у нея. В устата му кръвта й беше дарът на живота, усещаше гъстотата й с езика си и после в гърлото, пълнеше стомаха му с топлината си и сгряваше плътта му отвътре.
Тазът му се притисна в нейния, доставяйки удоволствие на нея, както и на себе си. Когато най-накрая се засити, той облиза следите от зъбите си върху кожата й и отново проникна в нея, протегна се надолу и хвана единия й крак, така че да навлезе още по-дълбоко. Когато отново свърши, той хвана главата й и доближи устните й до шията си.
Не успя да изрече искането си с думи. Тя го захапа и в мига, когато острите й зъби прободоха кожата му и той почувства сладостната болка, отново стигна до оргазъм, по-мощен от всички други до този момент. Осъзнаването, че притежава онова, която тя искаше и желаеше, че тя съществува благодарение на течащото във вените му, беше крайно еротично.
Когато неговата шелан приключи и облиза раните, за да ги затвори, той легна по гръб и я задържа върху себе си с надеждата да…
О, да, тя го възседна. Сега тя беше господарят. Той потърси гърдите й с длани и установи, че нощницата й още беше на нея, така че я измъкна през главата й и я метна някъде, без да го е грижа къде. Докосна гърдите й и ги почувства така тежки и налети в ръцете си, че просто трябваше да се надигне и да поеме едното от зърната й в устата си. Засмука го, докато тя се движеше върху него, но после се отпусна обратно назад в леглото.
Бет изстена, той я последва и двамата свършиха едновременно. Тя се строполи до него и останаха да лежат задъхани един до друг.
— Беше невероятно — каза тя, останала без дъх.
— Наистина невероятно.
Той заопипва в тъмното около себе си, докато не откри ръката й и продължиха да лежат още известно време.
— Гладна съм — обяви тя.
— Аз също.
— Ще отида да приготвя нещо.
— Не искам да ставаш. — Той хвана ръката й, поднесе я към устните си и я целуна. — Ти си най-прекрасната жена, която един мъж може да си пожелае.
— И аз те обичам.
Стомасите на двамата изкъркориха в синхрон.
— Добре, може би все пак е време да хапнем. — Рот я пусна и двамата се засмяха едновременно. — Нека включа лампата, за да намериш нощницата си.
В този миг той разбра, че нещо не беше наред. Бет спря да се смее и застина на място.
— Лийлан? Добре ли си? Нараних ли те? — О, боже… явно е бил прекалено груб. — Съжалявам…
Тя го прекъсна и произнесе сподавено:
— Лампата ми вече свети. Четях, преди да се събудиш.
41.
Джон никак не бързаше да излезе изпод душа на Хекс. Изми се старателно, но не защото беше мръсен, а защото реши, че двамата с нея биха могли да се преструват, че между тях не се е случило нищо, ако последиците са достатъчно добре заличени.
След като тя си беше тръгнала много часове по-рано, първата хрумнала му мисъл беше ужасна. Всичко, което беше искал да стори, бе да излезе под лъчите на слънцето и да приключи с тази жалка шега, наричана живот.
Беше се провалил в толкова много неща. Не можеше да говори. Не го биваше с математиката. Усетът му за мода направо липсваше. Не умееше да се справя особено добре с емоциите. Обикновено падаше на бридж и задължително на покер. И имаше още безброй други недостатъци.
Но най-лошото от всичко бе да не ставаш за секс.
Докато беше лежал в леглото на Хекс и беше обмислял плюсовете на самоунищожението си, се беше зачудил защо фактът, че не е добър в секса, му изглеждаше по-съществен от другите му несъвършенства. Може би защото най-новият етап от сексуалния му живот го беше отвел до още по-непозната и вражеска територия. Или защото най-скорошната катастрофа все още беше прясна в съзнанието му.
Или може би това се беше оказала последната капка, преляла чашата.
Така както той виждаше нещата, беше имал сексуално преживяване два пъти, като и в двата случая беше използван. Първия път това се беше случило насилствено и против волята му, а втория, няколко часа по-рано, с неговото стопроцентово съгласие. Последствията от двете преживявания бяха отвратителни и през времето, прекарано на леглото на Хекс, той се беше опитал да спре да си припомня изживяната болка, но не се беше справил особено успешно.
След падането на нощта обаче, беше осъзнал, че позволява на околните да го нараняват. И в двата случая той не беше сторил нищо лошо. Тогава от къде на къде ще обмисля отнемането на собствения си живот, след като проблемът не беше в него?