Прескъпа Скрайб Върджин, помисли си той. Ами ако останеше напълно сляп за постоянно?
Не би могъл да понесе такова нещо. Просто не би могъл. За щастие, докато се движеха през тунела към тренировъчния център, той беше ударил главата си няколко пъти и изведнъж светлината, идваща от лампите на тавана беше успяла да пробие през слънчевите му очила. Или поне очите му я бяха регистрирали. Той бе спрял и примигнал, дръпвайки очилата от лицето си, но му се бе наложило мигом да ги сложи обратно, докато се взираше нагоре към флуоресцентното осветление.
Значи не всичко беше загубено.
Застанала пред него, доктор Джейн скръсти ръце, а реверите на престилката й се набраха. Тя беше напълно реална, а призрачното й тяло беше толкова изтъкано от материя, колкото неговото и на Бет. Рот едва ли не можеше да чуе как работи мозъкът й, докато обмисляше състоянието му.
— Зениците ти не реагират, но причината за това е, че поначало са свити… Дявол да го вземе, ще ми се да бях наблюдавала очите ти от самото начало. Казваш, че слепотата е настъпила изведнъж?
— Легнах си и когато се събудих, не бях способен да виждам нищо. Не съм сигурен кога се е случило.
— Нещо различно?
— Освен факта, че главоболието ми беше изчезнало ли?
— Напоследък често ли имаше главоболие?
— Да. Заради стреса е.
Доктор Джейн се намръщи. Или по-скоро той почувства, че го направи. За него лицето й беше размазано бледо петно с къса руса коса и абсолютно неразличими черти.
— Искам да ти направят скенер при Хавърс.
— Защо?
— За да проверя няколко неща. Значи си се събудил и зрението ти е изчезнало…
— Защо искаш скенер?
— Трябва да проверя дали няма нещо необичайно в мозъка ти.
Ръката на Бет се напрегна върху неговата, като че искаше да го накара да се успокои, но паниката го направи нелюбезен.
— В какъв смисъл? За бога, докторе, обясни ми какво имаш предвид.
— Тумор. — Двамата с Бет поеха дълбоко въздух, а доктор Джейн бързо добави: — Вампирите не боледуват от рак. Но има случаи на доброкачествени образувания и това може да даде обяснение за главоболието. Сега ми кажи отново, събудил си се и… просто го е нямало. Преди да заспиш случи ли се нещо необичайно? Или след това?
— Аз… — По дяволите. Мамка му. — Събудих се и се храних.
— Кога за последно го беше правил преди това?
Бет отговори вместо него:
— Преди около три месеца.
— Дълъг период — промърмори Джейн.
— Значи мислиш, че е възможно причината да е в това? — попита Рот. — Дълго не съм се хранил и съм загубил зрението си, но когато съм пил от вената й, зрението ми се е върнало и…
— Мисля, че ти е нужен скенер.
От устата й не излизаха празни приказки, така че не би могъл да спори с нея. Чу как отваря телефона си и набира някакъв номер, а той мълчеше, макар това да го съсипваше.
— Ще проверя кога може да те приеме Хавърс.
Което, без съмнение, щеше да стане незабавно. Рот и лекуващият расата им бяха имали своите различия преди време покрай Мариса, но мъжът винаги предоставяше безупречно лечение при нужда от такова.
Доктор Джейн започна да говори, а Рот се намеси в разговора й.
— Не казвай на Хавърс за причината да го правим. И единствено и само ти ще видиш резултатите. Разбрахме ли се?
Последното, от което имаха нужда, бяха спекулации на тема физическата му форма. Бет се намеси.
— Кажи му, че е за мен.
Доктор Джейн кимна и лъжата й прозвуча напълно гладко, докато уговаряше всичко необходимо. Рот придърпа Бет към себе си.
Никой от двамата не продума, защото какво би могло да бъде казано? Бяха уплашени до смърт. Зрението му и преди не беше добро, но той се нуждаеше от малкото, което беше имал. Какво щеше да прави без него?
— Трябва да отида на среща на Съвета в полунощ — каза тихо. Бет се напрегна, а той поклати глава. — Редно е да отида. В момента ситуацията е прекалено нестабилна, за да не се появя или да опитам да го отложа за друга вечер. Трябва да демонстрирам сила.
— Ами ако зрението ти изчезне по средата на срещата? — просъска тя.
— Ще се преструвам, че всичко е наред, докато не приключи.
— Рот…
Доктор Джейн затвори телефона си.
— Може да те види сега.
— Колко време ще отнеме?
— Около час.