Когато всичко свърши, той се строполи върху нея и мина известно време, преди да възвърне способността си да говори.
— О… по дяволите… Съжалявам. Сигурно ти тежа.
Елена плъзна ръце по гърба му.
— Всъщност си прекрасен.
— Аз… стигнах до оргазъм.
— Да, така е. — Усмивката й съответстваше на тона й. — Наистина го направи.
— Не бях сигурен, че… мога, нали разбираш? Затова се дръпнах… Не очаквах да…
Лъжец. Проклет лъжец.
Радостта в гласа й го накара да се почувства съсипан.
— Радвам се, че успя. И ако се случи пак, би било чудесно. А ако ли не, всичко е наред. Няма нужда от излишно напрежение.
Рив затвори очи, а сърцето му се късаше. Беше се отдръпнал, защото не искаше тя да открие, че има шип, а и защото да свършеше в нея би означавало да я предаде, като се имаше предвид колко неща тя не знаеше за него.
Елена въздъхна и го целуна леко, а той се почувства като долен задник.
44.
Прегледът със скенер не беше кой знае какво. Рот само беше легнал на студената повърхност и беше останал неподвижен, а бялата медицинска апаратура беше зажужала и свършила работата си около главата му.
Трудното беше чакането на резултатите. По време на процедурата доктор Джейн беше стояла от другата страна на стъклената преграда и по негово мнение беше прекарала цялото време, мръщейки се пред екрана на компютъра. Сега, когато всичко беше свършило, тя продължаваше да прави същото. През това време Бет беше влязла в малкото, покрито с плочки помещение и седеше до него.
Само бог знаеше какво бе открила доктор Джейн.
— Не ме е страх да легна под ножа — заяви той на своята шелан. — Стига тази жена да е този, който го държи.
— Дали би се наела да извърши мозъчна операция?
Добър въпрос.
— Не знам.
Той разсеяно си играеше с рубина на Бет, като въртеше тежкия камък с пръстите си.
— Направи ми една услуга — прошепна.
Бет стисна още по-здраво ръката му.
— Каквото кажеш. От какво имаш нужда?
— Изтананикай мелодията от „Стани богат“.
Последва пауза. После Бет избухна в смях и го шляпна по рамото.
— Рот…
— Всъщност, докато я тананикаш почни да се събличаш и танцуваш. — Когато неговата шелан се наведе и го целуна по челото, той погледна нагоре през тъмните си очила. — Да не мислиш, че се шегувам? Хайде, и на двамата ни е нужно да се разсеем. И ти обещавам да дам добър бакшиш.
— Ти никога не носиш пари в брой.
Той плъзна език по горната си устна.
— Ще платя в натура.
— Безобразен си. — Бет му се усмихна. — И това ми харесва.
Докато се взираше в нея, Рот почувства страх. Какъв би бил животът му, ако ослепееше напълно? Никога нямаше да вижда дългата тъмна коса на своята шелан, нито искрящата й усмивка…
— Добре — каза доктор Джейн, когато влезе. — Ето какво мога да кажа.
Рот се опита да не изкрещи, когато призрачната лекарка бръкна с ръце в джобовете на престилката си в опит да събере мислите си.
— Не виждам следи от тумор, нито от кръвоизлив. Но има известни аномалии в различни зони. Преди не съм виждала на скенер мозъка на вампир, така че не мога да знам какво се смята за „нормално“. Знам, че искаше единствено аз да видя резултатите, но няма да стане така. Бих искала Хавърс също да ги прегледа. Преди да кажеш „не“, ще ти напомня, че се е заклел да пази в тайна личните ти данни. Не може да…
— Доведи го.
— Няма да отнеме дълго. — Доктор Джейн се протегна и докосна рамото му, а после и това на Бет. — Отвън е. Помолих го да чака там, в случай че има проблеми с апаратурата.
Рот проследи Джейн с поглед, докато тя преминаваше през помещението за наблюдение и излезе в коридора. Само миг по-късно се върна с високия, слаб лекар на расата им. Хавърс се поклони през стъклото на него и на Бет и се насочи към мониторите.
Двамата лекари заеха една и съща поза: приведени в кръста, с ръце в джобовете и вежди, сключени ниско над очите им.
— В университета ли ги обучават на това? — попита Бет.
— Интересно, и аз се чудех същото.