— Ела с мен — изписа Джон към Куин.
— Къде… Добре, разбрано. — Куин допи бирата си и се изправи. — Предполагам, че ще се върнем, Блей.
— Хубаво. Прекарайте си… добре.
Джон вървеше пред него към брюнетката, а сините й очи излъчваха изненада, когато двамата се приближиха до нея. На потенциалния клиент беше прошепнато страстно извинение и тя се отдръпна от него.
— Нуждаете ли се от нещо? — попита тя без предисловия. Все пак се държеше приятелски, тъй като знаеше, че Джон и момчетата са специални гости на Ривендж. Естествено, нямаше и представа защо.
— Попитай я колко ще струва — изписа Джон. — За двамата.
Куин прочисти гърло.
— Иска да знае цената.
Мари-Терез се намръщи.
— Зависи кое от момичетата искате да наемете. Те имат…
Джон посочи към нея.
— Мен ли?
Джон кимна.
Брюнетката присви сините си очи и нацупи устни, а Джон си представи устата й върху него и гледката допадна на пениса му, който мигом реагира и се втвърди. Да, имаше много хубава уста…
— Не — отсече тя. — Не можете да наемете мен.
Куин заговори, преди Джон да е размахал ръце.
— Защо? Парите ни с нищо не са по-лоши от тези на останалите.
— Имам право да избирам с кого да правя бизнес. Някое от момичетата може да се съгласи. Ще ги попитам.
Джон беше склонен да се обзаложи, че отказът й имаше нещо общо с Хекс. Бог беше свидетел, че между него и шефката на охраната често бе имало размяна на погледи. Без съмнение Мари-Терез не искаше да се озове в някоя сложна ситуация.
Или поне той си каза, че причината е такава, за да не му се налага да обмисля факта, че дори една проститутка не може да понесе идеята да бъде с него.
— Добре, чудесно — изписа Джон. — Коя ще ни препоръчаш?
Куин преведе и Мари-Терез се намръщи още по-силно.
— Ще бъда откровена с теб. Това ми прилича на разчистване на сметки. Като че пращаш послание. Ако искаш да легнеш с някоя, намери си някое лесно момиче от посетителките на клуба. Не го прави с тези, които работят с нея.
Добре. Определено беше свързано с Хекс.
Предишният Джон би се вслушал в предложението й. Глупости, предишният Джон поначало не би водил такъв разговор. Но нещата се бяха променили.
— Благодаря, но мисля, че ще помоля за някоя от колежките ти. Погрижи се за това.
Джон се обърна настрани, докато Куин говореше, но Мари-Терез го хвана за ръката.
— Добре, щом искаш да се държиш като мръсник, върви и говори с Джина. Облечена е в червено.
Джон кимна леко и прие предложението. Тръгна към чернокосата жена, облечена в рокля от изкуствена лачена кожа, която беше толкова яркочервена, че можеше да бъде сбъркана с включена сирена на линейка. За разлика от Мари-Терез тя беше съгласна да ги обслужи още преди Куин да е заговорил.
— Петстотин — заяви с широка усмивка. — За всеки. Предполагам, че ще искате заедно.
Джон кимна, леко учуден, че се е получило така лесно. Но пък нали за това плащаха? За лесни жени.
— Ще отидем ли отзад? — Джина се настани между двама им с Куин, хвана ги за ръцете и ги поведе, отминавайки Блей, който се взираше в бирата си.
Когато тръгнаха по коридора, водещ към частните тоалетни, Джон се почувства, като че имаше треска. Горящ и откъснат от заобикалящото го, клатушкаше се, свързан със света единствено благодарение на тънката ръка на проститутката, на която се канеше да плати, за да я чука.
Ако тя го пуснеше, беше повече от сигурен, че просто би отлетял.
45.
Когато Хекс се изкачи по стълбите към ВИП зоната, в началото й беше трудно да повярва на очите си. Явно Джон и Куин се бяха насочили към тоалетните с Джина. Освен ако не се бяха появили други двама типове, точни копия на тях. Единият с татуировка на Древния език на врата си, а раменете на другия — широки като на Рив.
Но това със сигурност беше Джина в нейната „червеното не означава стоп“ дрешка.
В ухото й прозвуча гласът на Трез.
— Рив е тук и те очакваме.
Е, щяха да почакат още малко.
Хекс зави и се насочи към кадифеното въже, когато на пътя й изникна мъж, облечен в имитация на „Прада“.
— Хей, сладурче, накъде си се разбързала така?