Выбрать главу

Тъп ход от негова страна. Нещастникът беше избрал погрешната жена, на която да се изпречи на пътя.

— Разкарай се, преди аз да съм те отместила.

— Какво има? — Той посегна към задника й. — Не можеш да понесеш истински мъж… Ох!

Хекс стисна дланта на мъжа така, че сигурно смля кокалчетата му и усука ръката му, докато не запърха като крило на фламинго.

— Добре — процеди тя. — Преди около час си купил кокаин на стойност седемстотин долара. Въпреки количеството, консумирано в тоалетната, обзалагам се, че е останало достатъчно, за да бъдеш пипнат за притежание на дрога. Така че се разкарай от пътя ми и ако отново се опиташ да ме докоснеш, ще ти счупя всички пръсти, а после ще се заема с другата ръка.

Хекс го блъсна, запращайки го обратно сред приятелчетата му. После продължи, напусна ВИП зоната и отмина дансинга. Насочи се към врата под стълбите на мецанина с надпис „Само за служители от охраната“ и въведе кода. Коридорът от другата страна водеше покрай съблекалнята на персонала към нейната цел — офиса на охранителите. Въведе нов код и се озова в помещение с размери шест на шест метра, където се намираше апаратурата за наблюдение.

Всичко, случващо се в сградата, с изключение на офиса на Рив и на помещението с везните на Рали, които бяха включени към отделна видеосистема, се записваше тук и екраните показваха образи от всички части на клуба.

— Здравей, Чък — обърна се тя към намиращия се зад бюрото. — Ще възразиш ли да остана за малко сама?

— Няма проблем. И бездруго трябва да отида до тоалетната.

Смениха си местата и тя потъна в креслото на капитан Кърк, както го наричаха момчетата.

— Няма да ми отнеме много време.

— Нито пък на мен. Искаш ли нещо за пиене, шефе?

— Не, няма нужда.

Чък кимна и се запъти навън, а тя насочи вниманието си към екрана, показващ тоалетните във ВИП зоната. О… боже.

Проклетото трио се беше скупчило в една кабина с Джина плътно по средата, а Джон я целуваше, насочвайки се надолу към гърдите й. Куин, който се намираше зад гърба й, плъзна ръце по предната част на бедрата й.

Притисната между двамата мъже, Джина нямаше вид, че работи. Изглеждаше като жена, която си получава своето.

По дяволите!

Но поне беше Джина. Хекс нямаше лични отношения с нея, защото жената се беше присъединила към тях неотдавна, така че нещата не бяха много по-различни от това Джон да бе забърсал някоя от дансинга. Хекс се облегна назад и си наложи да прегледа другите монитори. Цялата стена беше покрита с образи на хора, които пиеха, взимаха наркотици, правеха секс, танцуваха, говореха, взираха се в пространството.

Това беше добре, помисли си тя. Това беше наистина… добре. Джон се беше отървал от романтичните си заблуди и се беше насочил в друга посока. Това беше добре…

— Хекс, къде си? — прозвуча гласът на Трез в ухото й.

Тя вдигна рязко ръка и заговори в часовника си.

— Дай ми минута.

Отговорът на мавъра беше характерно спокоен.

— Добре ли си?

— Аз… виж, съжалявам. Свършвам тук веднага.

Да, а също и Джина.

Хекс стана от креслото на капитан Кърк, а погледът й се насочи към монитора, който целенасочено избягваше. Нещата напредваха. Бързо. Джон движеше таза си.

Хекс потръпна и се канеше да си тръгне, когато той погледна към охранителната камера. Дали знаеше, че е там или очите му случайно се бяха насочили към нея, беше трудно да се каже. По дяволите! Лицето му беше мрачно, челюстта му беше здраво стисната, а в очите му имаше празнота, която я натъжи.

Хекс се опита да не забелязва промяната у него, но не успя. Тя му беше причинила това.

Може би тя не беше единствената причина той да се превърне в камък, но имаше сериозен принос за това.

Джон погледна настрани.

Хекс се обърна.

Чък подаде глава през вратата.

— Нужно ли ти е още време?

— Не, благодаря. Видях достатъчно.

Тя потупа служителя си по рамото и си тръгна, а когато излезе през вратата, зави надясно. В края на коридора имаше подсилена черна врата. Въведе нов код и пое към офиса на Рив. Когато влезе, тримата мъже около бюрото я погледнаха предпазливо.

Тя зае мястото си пред черната стена срещу тях.

— Какво?

Рив се облегна назад в креслото си и скръсти облечените си в самурена кожа ръце пред гърдите.

— Скоро настъпва периодът ти на нужда ли?