Именно по тази причина беше играл отлично ролята си на водач на Братството. Притежаваше нужния набор от качества, за да се справи със задачата: разсъждаваше трезво и имаше голямо сърце.
Насред смеха, звучащ от всички страни, Рейдж погледна към Рот и двамата се прегърнаха, а после се отдръпнаха един от друг. Рот предложи на своя брат мъжкия вариант на извинение, което се състоеше в здраво потупване по раменете. Обърна се към Зи и той кимна веднъж. А това от страна на Зи представляваше съкратения вариант на: „Да, държа се като задник, но си имал своите причини и вече всичко е наред“.
Беше трудно да се каже кой започна, но някой положи ръка на нечие рамо и после друг го направи, докато накрая се озоваха прегърнати като при игра на американски футбол. Кръгът, който оформиха във ветровитата нощ, беше неправилен, съставен от различни на ръст мъже, с различна големина на торсовете и вариращи дължини на ръцете. Но събрани заедно, те представляваха неразривно цяло.
Застанал рамо до рамо с братята си, Рот видя нещо специално, което някога бе приемал за даденост: Братството отново беше събрано заедно.
— Хей, може ли да се погушкам с вас?
Гласът на Ласитър ги накара да вдигнат глави. Ангелът стоеше на стъпалата на имението, а блясъкът му хвърляше мека, приятна светлина в нощта.
— Може ли да го ударя? — попита Ви.
— По-късно — обеща Рот и развали кръга. — При това много, много пъти.
— Не това имах предвид — нацупи се ангелът, а те се дематериализираха един след друг към мястото на срещата, докато Бъч потегляше с колата си.
Хекс прие форма сред боровете на стотина метра от гроба на Криси. Избра мястото не защото очакваше Грейди да стои до надгробната плоча и да бърше нос в ръкава на якето си с орела на гърба, а защото искаше да се почувства още по-зле, отколкото вече се чувстваше. И не можа да измисли по-подходящото място от това, на което горкото момиче щеше да свърши идната пролет.
За нейна изненада обаче, не беше сама. По две причини.
Седанът, паркиран на един завой с ясна видимост към гроба, без съмнение принадлежеше на Де ла Крус или на някой от хората му. Но наоколо имаше още нещо.
Всъщност, представляваше някаква зловеща сила.
Всичките й инстинкти на симпат настояха да бъде внимателна. Доколкото можеше да прецени, съществото беше лесър, но с много по-голяма мощ и в бърз изблик на желание за самозащита тя се изолира, като се сля с пейзажа.
Я виж ти. Още присъстващи.
От север се приближи група мъже, двама от които бяха доста високи, а третият — значително по-нисък. Всички бяха облечени в черно и ако се съдеше по тена им, можеха да минат за норвежци. Страхотно. Освен ако в града не се бе заформила нова банда, чиито членове са почитатели на боя за коса „Лореал“, групичката светлокоси бяха убийци.
Полиция, членове на Обществото на лесърите и някой по-лош и от едните, и от другите, се мотаеха едновременно около гроба на Криси. Какви ли биха могли да са причините?
Хекс изчака, наблюдавайки как убийците си избират дървета и сенки за прикритие.
Имаше само едно обяснение. Грейди се беше забъркал с лесърите. Което никак не беше изненадващо, като се имаше предвид, че те набираха членовете си сред особено бруталните престъпници.
Хекс остави минутите да се нижат в предвкусване на неизбежния екшън, който беше просто задължителен при филми с такъв актьорски състав. Мястото й беше обратно в клуба, но щеше да се наложи да се справят без нея, защото нямаше начин да си тръгне от тук.
Грейди сигурно вече беше на път за насам.
Мина още малко време и задуха още по-силен вятър, а пред луната се скупчиха тъмносини и сиви облаци. И после най-неочаквано лесърите си тръгнаха. И зловещото присъствие също се дематериализира. Може би се бяха отказали, но това звучеше малко вероятно. Според онова, което знаеше за лесърите, може да имаха всякакви дефекти, но проблемът със съсредоточаването не беше сред тях. Това значеше, че или беше изникнало нещо по-важно, или бяха променили…
Чу шумолене.
Хвърли поглед през рамо и видя Грейди.
Беше се сгушил заради студа. Носеше прекалено голямо за него яке, а краката му се тътреха по тънкия слой сняг. Озърташе се, оглеждайки гробовете в издирване на най-пресния и ако продължеше да върви, скоро щеше да открие този на Криси. Това, разбира се, означаваше също, че щеше да забележи полицая в цивилната кола. Или пък ченгето щеше да го забележи първо.