Добре. Беше време да действа.
Стига убийците да стояха настрана, Хекс можеше да се справи с представителя на полицията.
Нямаше да пропусне тази възможност. Нямаше начин. Изключи телефона си и се подготви за предстоящата задача.
47.
— По дяволите, трябва да тръгваме — заяви Рив иззад бюрото си. Прекъсна третото си обаждане до Хекс и захвърли новия си телефон, като че беше ненужен боклук. Нещо, което започваше да се превръща в лош навик. — Не знам къде е, но ние трябва да вървим.
— Ще се върне. — Трез облече черното си кожено яке и се запъти към вратата. — А и по-добре да е навън, отколкото тук, като се има предвид настроението й. Ще наредя на шефа на смяната да ме уведомява при всеки възникнал проблем и ще докарам бентлито.
Той излезе, а Ай Ем провери още веднъж оръжията под мишниците си със смъртоносна педантичност. Тъмните му очи излъчваха спокойствие, а ръцете му бяха непоколебими. Останал доволен, мъжът взе стоманеносивото си кожено яке и го облече.
Фактът, че якетата на двамата братя бяха подобни, не беше никак странен. Ай Ем и Трез харесваха едни и същи неща. Винаги. Макар да не бяха близнаци, те се обличаха по сходен начин и обикновено бяха въоръжени с еднакъв тип оръжия. Също така споделяха общ начин на мислене, ценности и принципи.
По едно нещо обаче се различаваха. Докато Ай Ем стоеше до вратата, той беше мълчалив и неподвижен като доберман на стража. Но това, че не беше разговорлив, не значеше, че не е също така смъртоносен като брат си. Очите му казваха много, макар и устата му да беше плътно затворена. Ай Ем никога не пропускаше нищо.
Включително и таблетките антибиотик, които Рив извади от джоба си и глътна. Както и факта, че беше извадена стерилна игла, за да бъде инжектиран допамина.
— Добре — заяви мавърът, когато Рив спусна ръкава и отново облече сакото си.
— Какво е добре?
Ай Ем само го погледна, а очите му сякаш казваха: „Не се прави, че не знаеш какво имам предвид“.
Често го правеше. С един поглед казваше всичко.
— Все едно — промърмори Рив. — Само не си мисли, че съм обърнал нова страница в живота си.
Може да се беше погрижил за инфекцията на ръката си, но във всички останали аспекти на живота му хаосът беше налице.
— Сигурен ли си?
Рив завъртя очи, изправи се и пъхна голяма опаковка бонбони „М&М“ в джоба на коженото си палто.
— Повярвай ми.
Ай Ем направи скептична физиономия, а очите му се насочиха към джоба на Рив.
— Топят се в устата, а не в ръката.
— О, млъквай. Лекарството трябва да се приема с храна. Случайно да носиш със себе си сандвич с шунка и сирене?
— Щях да ти приготвил лингуини със соса на Сал и да ти ги донеса. Другия път ме предупреди.
Рив излезе от офиса.
— Имаш ли нещо против да не се правиш на остроумен? Не ми действа добре.
— Проблемът е твой, не мой.
Ай Ем заговори в ръчния си часовник, докато излизаше, а Рив се запъти към колата, без да губи време. Когато се качи в бентлито, Ай Ем изчезна, понесъл се над земята под формата на движеща се сянка. Разбърка страниците на вестник, търколи захвърлена метална кутийка, разпиля тънкия снежец.
Той щеше да отиде на мястото на срещата пръв и да отвори заведението, докато Трез шофираше.
Рив беше организирал срещата там по две причини. Той беше лийдайър, така че членовете на Съвета трябваше да дойдат където той нареди и знаеше, че ще потръпнат гнусливо, задето заведението е под нивото им. А това винаги му доставяше удоволствие. Пък и неотдавна му бе станал собственик, което значеше, че щяха да се намират на негова територия.
Това винаги беше предимство.
Ресторантът на Салваторе, или мястото, където се приготвяше известният сос на Сал, беше италианско заведение, нещо като институция в Колдуел, съществуващо повече от петдесет години. Когато внукът на основателя, известен като Сал III, беше развил ужасяваща пристрастеност към комара и беше задлъжнял със сто и двайсет хиляди долара при букмейкърите на Рив, се беше наложило да бъде направено споразумение. Внукът беше прехвърлил собствеността на заведението на името на Рив, а Рив от своя страна не беше наредил строшаването на лактите и коленете му, така че да се налага пълна подмяна на съответните стави.