В колата до него нямаше никой. Зави наляво и червените светлини на стоповете постепенно се изгубиха, докато се отдалечаваше.
Леш хвърли поглед обратно към хондата, която беше единствената друга възможност на Грейди да отиде където и да било.
Какво се беше случило, по дяволите? Нямаше как ченгето да не е забелязало Грейди, защото той вървеше право към колата му…
Леш настръхна и бързо се завъртя, а посипаната по улицата сол изскърца под подметките му. В гробището имаше още нещо. Нещо, което току-що беше избрало да обяви присъствието си. Нещо, което той регистрираше по подобен начин като симпатите на север. И това беше причината полицаят да си тръгне. Бил е принуден.
— Връщайте се в къщата с парите — нареди той на господин Д. — Ще се видим там.
— Да, господине. Тръгваме веднага.
Леш не обърна особено внимание на отговора. Беше твърде заинтригуван от случващото се около гроба на отишлото си без време момиче.
48.
Хекс беше доволна, че човешкото съзнание е като глина. Не й отне дълго, преди Хосе де ла Крус да регистрира дадената му команда и в мига, в който това стана, той постави чашата с изстинало кафе на стойката и запали колата.
Сред дърветата Грейди спря да марширува като зомби и изглеждаше изненадан, че седанът изобщо е бил там. Тя обаче, не се притесняваше, че той ще направи нещо непредвидено. Въздухът около него беше изпълнен с чувство на болезнена загуба, отчаяние и съжаление и този емоционален спектър скоро щеше да го заведе до пресния гроб с по-голяма решителност от всякаква мисъл, която тя би вкарала в централния лоб на мръсника.
Хекс чакаше заедно с него… и веднага щом Де ла Крус си тръгна, краката му отново се раздвижиха и понесоха Грейди към желаното от нея място.
Когато се приближи до гранитната плоча, от устните му се откъсна сподавено ридание и то беше първото от много такива. Започна да вие, а дъхът му излизаше от устата на бели облачета, когато приклекна над мястото, където тялото на убитата от него жена щеше да гние през следващото столетие.
Ако бе харесвал Криси толкова много, да беше помислил, преди да я удуши!
Хекс излезе иззад дъба и се освободи от прикритието си, с което стана видима на фона на околния пейзаж. Докато се приближаваше към убиеца на Криси, тя посегна зад гърба си и измъкна стоманеното острие от ножницата, закрепена по продължение на гръбначния й стълб. Оръжието имаше дължината на ръката й до лакътя.
— Здравей, Грейди — заговори тя.
Грейди се извъртя, като че в задника му имаше запалена пръчка динамит и той се надяваше да я угаси в снега. Хекс държеше ножа плътно зад гърба си.
— Как си?
— Какво… — Той погледна към ръцете й. Когато забеляза, че вижда само едната, се опита да изпълзи рачешката на длани и стъпала със задник, влачещ се по земята, далеч от нея.
Хекс го последва, като спазваше известно разстояние помежду им. Ако се съдеше по начина, по който Грейди не спираше да хвърля поглед през рамо, очевидно се канеше да се извърти и да побегне и тя нямаше да предприеме нищо, докато…
Бинго.
Грейди се хвърли наляво, но тя го последва и го сграбчи за китката, докато още беше във въздуха, а инерцията му го прати право в хватката й. Той се озова с лице на земята и ръце зад гърба, изцяло зависещ от нейната милост. А тя бе лишена от такава по рождение. С бързо движение поряза единия от трицепсите му, като разцепи едновременно дебелия плат на якето и тънката мека кожа.
Направи го само за да го разсее и номерът подейства. Той изкрещя, искайки да притисне раната. А това й даде достатъчно време да хване левия му крак и да го дръпне с такава сила, че той вече не се интересуваше особено от случващото се с ръката му. Грейди изплака и се размърда в опит да се освободи, но тя притисна кръста му с коляно и усука глезена му, докато не се чу изпукване. Още едно движение на ножа извади от строя и другия му крак, като преряза сухожилията на бедрото му. Това преряза и писъците му наполовина.
Грейди беше победен от болката, въздухът не му достигаше и той притихна… докато тя не го помъкна към гроба. И борбата му беше като плача — повече шумна, отколкото ефективна. Веднъж озовал се там, където го искаше, тя преряза сухожилията на другата му ръка, така че колкото и да се стремеше да отблъсне дланите й, не беше способен да го направи. После го обърна по гръб, за да има добра гледка към небесата и вдигна якето му нагоре.