Странно плътният и равнодушен глас на Сакстън отново прозвуча, като той внимателно подбираше думите си.
— Ето защо му казах, че трябва да направим това.
— Какво да направите? — Въпросът прозвуча от устата на Рейдж. Въпреки кинжала на Рив, Холивуд беше готово да скочи върху Гетсби, независимо дали в ръцете му щеше да се появи оръжие или не.
Сакстън хвърли поглед към Рейдж, а после отново насочи вниманието си към Рот.
— В деня, след като Монтраг беше екзекутиран…
— Интересен избор на думи — прекъсна го Рот и се почуди какво точно знаеше стоящият срещу него.
— Разбира се, че е било екзекуция. След обикновено убийство очите ти си остават в черепа.
Рив се усмихна и изложи на показ зъбите си.
— Това зависи от убиеца.
— Продължавай — настоя Рот. — Рив, би ли се укротил малко с това острие, ако не възразяваш?
Симпатът се отдръпна леко, но оръжието му остана извадено и Сакстън го погледна, преди да продължи:
— В нощта, след като Монтраг беше екзекутиран, това беше доставено на шефа ми. — Сакстън отвори куфарчето си и извади отвътре бежов плик. — От Монтраг е.
Той остави плика на масата с лицето надолу, за да покаже, че червеният печат не е счупен и отстъпи назад. Рот погледна към плика.
— Ви, ще ни окажеш ли честта?
Ви се приближи и го вдигна с облечената си в ръкавица ръка. Чу се разкъсване и леко прошумоляване на хартия, когато документите бяха извадени от плика.
Тишина.
Ви върна документите, пъхна плика в колана на кръста си и се втренчи в Гетсби.
— И ние трябва да повярваме, че не си го чел?
— Аз не съм. Шефът ми не е. Никой не го е чел, тъй като не е в нашите правомощия.
— Вашите правомощия? Юрист си, а не само помощник, нали?
— Специализирам за адвокат по Древния закон.
Ви се наведе към него и оголи кучешките си зъби.
— Сигурен си, че не си чел този документ, така ли?
Сакстън се взря в брата, като че запленен от татуировките по слепоочията на Ви. След миг поклати глава и заговори:
— Нямам желание да се присъединявам към списъка с онези, свършили мъртви и без очи върху килима си. Нито пък шефът ми. Печатът върху плика е поставен там от ръката на Монтраг. Каквото и да е сложил вътре, то не е четено от никого, след като е отлял восъка.
— Откъде знаеш, че е пратено от Монтраг?
— Почеркът отпред е неговият. Знам го със сигурност, защото съм го виждал на много бележки и документи. А и беше донесен от личния му доген по негово собствено нареждане.
Докато Сакстън говореше, Рот внимателно анализираше емоциите му и вдишваше през носа си. Не лъжеше. Съвестта му беше чиста. Беше привлечен от Ви, но с изключение на това нямаше нищо друго. Дори не и страх. Беше предпазлив, но спокоен.
— Ако лъжеш — процеди Ви, — ще го разберем и ще те открием.
— Не се съмнявам в това и за секунда.
— Най-неочаквано юристът имал мозък. — Вишъс отстъпи назад и се върна в редицата при останалите, а дланта му се озова обратно на оръжието.
Рот искаше да знае какво се съдържа в плика, но му беше ясно, че каквото и да е то, не е подходящо за голяма компания.
— И къде са шефът ти и приятелчетата му, Сакстън?
— Никой от тях няма да дойде. — Сакстън хвърли поглед към празните столове. — Всички са ужасени. След случилото се с Монтраг се заключиха в къщите си и не мърдат оттам.
Добре, помисли си Рот. С глимерата, изложила на показ малодушието си, той имаше да се тревожи за едно нещо по-малко.
— Благодаря, че дойде, синко.
Сакстън прие това за освобождаване, каквото и беше, затвори куфарчето си, поклони се още веднъж и се отправи към вратата.
— Синко?
Сакстън спря и се завъртя.
— Господарю?
— Наложило ти се е да убеждаваш шефа ти за всичко това, нали? — Отговорът се състоеше в дискретно мълчание. — Значи даваш добри съвети и аз ти се доверявам, че доколкото ти е известно никой не е надничал в плика и не е чел намиращото се там. Все пак чуй съвета ми. На твое място бих си намерил друга работа. Ситуацията по-скоро ще се влошава, отколкото да се подобрява, а отчаянието превръща в задници дори и най-достойните. Веднъж вече те пратиха в устата на лъва. Ще го направят отново.