Леш сложи ръце на кръста си и огледа гърчещото се тяло.
Хекс… Щеше да се погрижи пътищата им да се пресекат отново. Надяваше се тя да разкаже на братята, че го е видяла. Беше по-добре врагът да е неспокоен, вместо съсредоточен. Знаеше, че всички братя щяха да се чудят как Омега е успял да превърне един вампир в лесър, но това беше само една малка част от цялата история.
Финалната реплика щеше да им я сервира лично.
Леш закрачи бавно в студената нощ и намести намиращото се в панталоните му, като реши, че щеше да си позволи едно чукане. Наистина беше в настроение за това.
Ай Ем заключи вратата на „Ресторанта на Сал“, а Ривендж прибра червения си кинжал и погледна към Вишъс. Братът се взираше в него по не особено приятен начин.
— Какво има в плика? — попита Рив.
— Свързано е с теб.
— Монтраг се е опитал да ме обвини, че аз съм замислил убийството на Рот? — Не че това би имало значение. Рив вече беше доказал на чия страна стои, като уреди прерязването на гърлото на мръсника.
Вишъс бавно поклати глава и хвърли поглед към Ай Ем, който застана до брат си.
Рив заговори троснато.
— Няма нещо, което те да не знаят за мен.
— Добре тогава, гълтачо на грехове. — Ви хвърли плика на масата. — Очевидно Монтраг е знаел какъв си. Което без съмнение е причината да се обърне към теб с поръчка за убийството на Рот. Никой не би повярвал, че идеята не е била изцяло твоя, ако стане ясна природата ти.
Рив се намръщи и извади листа, оказал се писмена клетвена декларация, описваща убийството на втория му баща. Какво, по дяволите, означаваше това? Едно нещо със сигурност стана ясно на Рив: бащата на Монтраг е бил в къщата след убийството. Но нима беше успял да убеди хелрена на майка му не само да говори, но и да подпише? И после не е сторил нищо с разкритата информация?
Рив си припомни срещата в кабинета на Монтраг отпреди няколко дни… и лекия му намек, че знае що за мъж е Рив. Добре, знаел е за това, а не за търговията с наркотици.
Рив прибра документа обратно в плика. По дяволите, ако това излезеше наяве, с обещанието, дадено пред майка му, щеше да е свършено.
— Какво точно има вътре? — попита един от братята.
Рив пъхна плика във вътрешния джоб на коженото си палто.
— Клетвена декларация, подписана от втория ми баща преди да умре, в която ме предава като симпат. Истинска е, ако се съди по кървавочервения подпис в долния й край. Но на какво бихте се обзаложили, че Монтраг не е изпратил единственото си копие?
— Може да е фалшифицирана — промърмори Рот.
Малко вероятно, помисли си Рив. Имаше прекалено много верни подробности за случилото се през онази нощ.
За миг той се върна обратно в миналото, в нощта, когато беше извършил въпросното деяние. Беше се наложило майка му да бъде откарана в клиниката на Хавърс заради поредния от многото й „инциденти“. Когато беше станало ясно, че ще я задържат един ден за наблюдение, Бела беше останала с нея, а Рив беше взел своето решение.
Прибра се у дома, събра догените в частта от къщата, където живееше прислугата, и се озова лице в лице с общата болка на всички служещи на семейството. Помнеше толкова ясно как се беше взирал в мъжете и жените от дома му, беше срещнал погледите им един по един. Много от тях бяха дошли в къщата заради втория му баща, но бяха останали там заради майка му. И очакваха от него да спре издевателствата, продължили прекалено дълго.
Нареди им да напуснат имението за един час.
Не беше имало никакви възражения и всички го бяха прегърнали на път за навън. До един знаеха какво възнамеряваше да направи и това беше също и тяхната воля.
Рив бе изчакал, докато излезе и последният доген и после се беше запътил към кабинета на втория си баща, където го беше заварил задълбочен в купищата документи на бюрото му. В гнева си Рив се беше погрижил за мъжа по старомодния начин. Броеше удар срещу удар, целеше да му причини болката, която беше изпитала майка му, преди да прати кучия син при създателя му.
Когато беше чул позвъняване на входната врата, Рив бе предположил, че персоналът се връща и му даваха предупреждение, за да могат да заявят напълно достоверно, че не са изненадали убиеца по време на действията му. С един последен удар, той счупи черепа на втория си баща, пребивал своята шелан.