Без да губи време, Рив се отдръпна от тялото, отвори входната врата на имението със силата на волята си и излезе през френските прозорци отзад. Това, че догените щяха да се приберат вкъщи и „да открият“ тялото, беше идеално, тъй като техният подвид по природа беше покорен и никога не биха били заподозрени в насилие. А и в този момент симпатската му страна го беше накарала да освирепее и той трябваше да възвърне контрола над себе си. Което по онова време не включваше взимането на допамин. Налагаше му се да използва болката като средство да укроти гълтача на грехове в себе си.
Изглеждаше, сякаш всичко си е дошло по местата… докато не бе научил в клиниката, че бащата на Монтраг е открил тялото. Беше се оказало обаче, че не е кой знае какъв проблем. Според тогавашните показания на Рем, той влязъл в къщата и се натъкнал на местопрестъплението, после повикал Хавърс. Когато лекарят пристигнал, догените вече се били върнали и обяснили едновременното си отсъствие с факта, че наближавало лятното слънцестоене и те били навън, за да се подготвят за предстоящите церемонии.
Бащата на Монтраг добре се беше преструвал, а също и синът му. Всякакви емоционални смущения, които Рив бе доловил тогава или по време на срещата преди дни, можеха да бъдат приписани на скорошната смърт или съответно на заговора за убийството.
Боже, беше повече от ясно какво е целял Монтраг, като е подтикнал Рив да убие Рот. След като работата бъдеше свършена, той щеше да оповести за съществуването на клетвената декларация и така да разобличи Рив едновременно като убиец и симпат. След депортирането на Рив той щеше да поеме контрола не само върху Съвета, но и върху цялата раса.
Хитро.
Лошо, че нещата не се бяха подредили според плана му. Чак да ти се доплаче.
— Да, сигурно има и друго копие на клетвената декларация — промърмори Рив. — Никой не изпраща единствения си екземпляр по белия свят.
— Може би си струва да се посети къщата му — отбеляза Рот. — Ако на наследниците на Монтраг им попадне такова нещо в ръцете, ще имаме проблем, нали ме разбираш?
— Умря, без да е създал поколение, но все има някакви роднини. И аз ще се погрижа те да не научат за това.
За нищо на света нямаше да допусне да наруши клетвата, дадена пред майка му. Изключено.
50.
Докато Елена пазаруваше в денонощния супермаркет „Ханафорд“, където винаги ходеше, се предполагаше, че би трябвало да е в по-добро настроение. Нещата с Рив не биха могли да вървят по-гладко. Когато беше станало време да тръгва за срещата, той си беше взел бърз душ и й беше позволил тя да му избере дрехите и дори да завърже вратовръзката му. После беше обвил ръце около нея и бяха останали притиснати един към друг.
Най-накрая го беше изпратила навън в коридора и беше изчакала асансьора заедно с него. Пристигането му беше обявено със звън и двойните врати се бяха плъзнали встрани. Той ги задържа отворени, за да я целуне веднъж, втори път. Трети път. В крайна сметка Рив беше пристъпил към вътрешността на кабината и когато вратите се затвориха, той вдигна телефона си в ръка и посочи към него, а после към нея.
Фактът, че щеше да й се обади, направи сбогуването по-лесно. А и на нея й допадаше идеята, че черният костюм, искрящо бялата риза и кървавочервената вратовръзка, които носеше, бяха подбрани от нея. Така че, да, би трябвало да е по-щастлива. Още повече, че финансовата хватка, в която беше попаднала, се беше поотпуснала благодарение на заема от „Първа Ривендж банка и тръст къмпани“.
Но Елена беше напрегната до крайност.
Спря на пътеката със соковете пред спретнато подредените кутии от различни видове и погледна през рамо. Още кутии със сокове вляво и зърнени десертчета и бисквити вдясно. В далечина се виждаха касите, повечето от които бяха затворени, а отвъд тях — тъмните стъкла на магазина. Някой я следеше.
Още откакто се беше върнала в пентхауса на Ривендж, се беше облякла и се беше дематериализирала от терасата, след като беше заключила.
Четири бутилки от любимия сок на баща й се озоваха в количката й, после се насочи към зърнените закуски, а след това към домакинската и тоалетната хартия. От щанда за месо купи готово печено пиле, което изглеждаше, сякаш е препарирано, а не сготвено, но се нуждаеше от протеини, без да й се налага сама да се поти над фурната. За баща си купи пържола. Мляко. Масло. Яйца.