Когато коленете на Бет отмаляха, той я положи на земята и хвана единия й крак. Без да спира да й доставя удоволствие с устата си, той вдигна нагоре пуловера й и пъхна ръка под сутиена й. Докато отново достигаше до оргазъм, тя се вкопчи в единия от краката на бюрото. Неговата активност ги изтласкваше все по-навътре под бюрото, където вършеше кралските си задължения и на него му се наложи да се снижи, за да се поберат раменете му. Най-накрая главата й се озова от другата страна, а тя се вкопчи в педалския стол, на който той обикновено седеше. Тя отново простена името му, а той се плъзна нагоре по тялото й и се втренчи в глупавия стол.
— Нужно ми е нещо по-стабилно, върху което да седя. — Това беше последното смислено нещо, която успя да каже. Тялото му намери входа към нейното с лекота, доказваща дългогодишна практика и… О, да, все още беше така хубаво, както първия път. Обви ръце около нея и започна мощните си тласъци, а бурята бушуваща в него, премина през тялото му и изпълни тестисите му до пръсване. Двамата с неговата шелан се движеха като едно, едновременно се отдаваха и даряваха, увеличаваха темпото все повече. Той стигна до края и продължи да се движи, докато нещо не удари лицето му.
Напълно озверял, той изръмжа и захапа здраво. Бяха завесите.
Той бе успял да избута телата им изпод бюрото и стола, за да се озоват до стената.
Бет избухна в смях и двамата се прегърнаха. Легнал на една страна, Рот притисна своята любима към гърдите си и смъкна полото й надолу, за да не й е студено.
— Та какво стана на срещата? — заговори тя най-накрая.
— Никой от членовете на Съвета не се появи. — Рот се поколеба дали е редно да говори за Рив.
— Дори и Рив ли не дойде?
— Той беше там, но другите не дойдоха. Явно ги е страх от мен, което никак не е зле. — Внезапно той хвана ръката й. — Чуй ме, Бет…
В отговора й пролича напрежение.
— Да?
— Честност, нали така?
— Точно така.
— Нещо се случи. Засяга Ривендж… живота му… но не се чувствам удобно да ти го разкажа, защото то си е негова работа. Не моя.
Тя въздъхна.
— Ако не касае теб или Братството…
— Засяга ни дотолкова, че ни поставя в сложна ситуация. — И Бет би се намирала в същото положение, ако узнаеше въпросната информация. Работата беше там, че прикриването на симпат представляваше само половината от проблема. Доколкото Рот беше наясно, Бела нямаше представа какъв е брат й. Така че на Бет би се налагало също така да лъже приятелката си.
Неговата шелан се намръщи.
— Ако попитам как точно това създава проблем за вас, ще разбера за какво става дума, така ли?
Рот кимна и зачака.
Пръстите й пробягаха по брадичката му.
— И ти ще ми кажеш, нали?
— Да. — Не би му се понравило, но щеше да го направи, без да се поколебае.
— Добре… Няма да питам. — Тя вдигна глава и го целуна. — И се радвам, че ми даде избор.
— Виждаш ли, подлежа на дресировка. — Рот задържа лицето й и притисна устни към нейните, чувствайки усмивката й.
— Като стана дума за дресировка, какво ще кажеш за малко храна? — попита тя.
— О, колко те обичам.
— Ще донеса по нещо и за двама ни.
— Мисля, че е по-добре първо да те избърша. — Той свали черната си риза и внимателно започна да изтрива бедрата й, продължавайки нагоре към слабините.
— Правиш нещо повече от това да ме бършеш — произнесе задавено тя и остави ръката му да се настани между краката й.
Рот понечи да се покачи отново върху нея.
— Можеш ли да ме виниш?
Тя се засмя и го отблъсна.
— Храна. После още секс.
Той притисна устни към нейните с мисълта, че на храната се отделя прекалено много внимание, но коремът й изкъркори от глад и той мигом се загрижи за нейното нахранване, а инстинктът му да я защити надделя над сексуалния.
Положи голямата си длан върху плоския й корем и каза:
— Нека ти донеса…
— Не, искам аз да обслужа теб. — Тя отново докосна лицето му. — Стой тук. Няма да се бавя.
Когато тя се изправи, Рот се обърна по гръб и прибра все още твърдия си член в кожените панталони. Бет се наведе да вземе джинсите си и му предложи зашеметяваща гледка, с което го накара да се почуди дали би могъл да изчака дори пет минути, преди отново да проникне в нея.