Не се обади на никого, а се вмъкна право в офиса на Ривендж и се запъти към спалнята му. За щастие имаше предостатъчно време да се преоблече и почисти, защото на полицията щеше да й отнеме известно време, докато открие трупа на Грейди. Беше програмирала Де ла Крус да си тръгне за цялата нощ, но с тип като него беше възможно подсъзнанието му да надделее над натрапената от нея мисъл. Все пак имаше най-малко два часа.
Озовала се в апартамента на Рив, тя заключи вратата и отиде направо в банята. Пусна горещата вода, съблече дрехите си и ги хвърли заедно с обувките в шахта, отиваща директно в пещта. Майната им на пералните машини. Такива като нея използваха това вместо кош за пране.
Взе със себе си под душа дългото острие, което бе използвала по-рано. Изми тялото си и ножа с еднакво старание. Коланите все още бяха на местата си. Усети парене от сапуна там, където шиповете се забиваха в бедрата й, и изчака болката да отслабне, преди да разхлаби единия, а после и другия…
Агонията беше такава, че краката й напълно изгубиха чувствителността си, а сърцето й прескочи няколко удара. От устните й се откъсна въздишка и тя се опря в мраморната стена с ясното съзнание, че можеше и да припадне.
Някак си успя да запази съзнание.
Загледана в червената кръв, стичаща се към канала в краката й, тя се замисли за мъртвото тяло на Криси. В онази човешка морга кръвта й беше кафеникава, почти черна под покритата с петна сивкава плът. Онази на Грейди беше имала цвета на вино, но само след няколко часа той със сигурност щеше да изглежда като убитото от него момиче. Мъртъв върху масата от неръждаема стомана, а течащото някога във вените му — застинало и неподвижно като бетон.
Беше си свършила добре работата.
От нищо и същевременно по много причини в очите й се появиха сълзи и тя ги презря. Засрамена от слабостта си, Хекс покри лицето си с ръце, макар да беше сама.
Веднъж някой се беше опитал да отмъсти за смъртта й.
Само че тя не беше мъртва. Само й се искаше да е, докато тялото й беше обработвано с всякакви видове „инструменти“. И акцията на рицаря върху белия кон не беше завършила успешно за него. Мърдър беше изгубил разсъдъка си. Беше вярвал, че спасява вампир, но… изненада! Всъщност беше рискувал живота си, за да доведе у дома симпат.
Опа! Явно беше пропуснала да спомене пред любовника си тази малка подробност.
Щеше й се да му беше разказала. Той имаше право да знае и тогава може би все още щеше да е част от Братството. С някоя добра жена до себе си. Със сигурност нямаше да е изгубил здравия си разум и да е изчезнал само един бог знае къде.
Отмъщението беше нещо опасно. В случая с Криси всичко беше минало добре. Всичко се беше подредило. Но понякога този, който трябваше да бъде отмъстен, не си струваше усилията.
Както в случая с Хекс това беше коствало разсъдъка на Мърдър. А Рив още плащаше за грешките й.
Замисли се за Джон Матю и й се прииска да не беше правила секс с него. Мърдър не беше имал такова значение за нея. Но Джон Матю? Ако се съдеше по болката в сърцето й всеки път, когато помислеше за него, подозираше, че той е нещо повече. И именно по тази причина тя се опитваше да изхвърли от съзнанието си случилото се в нейното жилище.
Проблемът се състоеше в отношението на Джон Матю към нея. Показаната нежност заплашваше да я пречупи. Внимателното му поведение към нея, благостта му, уважението… обичта, макар да знаеше каква е тя. Налагаше се да го отблъсне с решимост, защото ако не сложеше край на това, имаше опасност да притисне устни в неговите и напълно да изгуби контрол върху себе си.
Джон Матю беше нейният душевен кладенец, както го наричаха симпатите. Или пирокант за вампирите. Нейната основна слабост.
Когато опреше до него, наистина беше слаба.
Почувства болка, когато си спомни как го видя на охранителния монитор с ръце върху тялото на Джина. Също както коланите с шипове, които носеше, този образ я изпълваше с агония и тя не можеше да спре да си повтаря, че напълно заслужава да го наблюдава как се впуска в нищо неозначаващ секс.
Спря душа, вдигна коланите и ножа от хлъзгавия мраморен под и излезе от душ-кабината, като ги остави да се отцедят в мивката.
Когато взе една от суперлуксозните черни хавлиени кърпи на Рив, й се прииска да беше…
— Направена от шкурка? — попита провлечено Рив от прага.
Хекс спря да бърше гърба си и погледна в огледалото. Рив се беше облегнал на касата на вратата, а коженото палто го превръщаше в голям мечок, прическата му ирокез и острият му лилав взор свидетелстваха за кръвта му на боец въпреки префърцунените дрехи, които носеше.