Ривендж се протегна и хвана брадичката на своята заместничка.
— Просто дела на Братството, а аз наистина съм уморен.
— Глупости, кажи ми за какво ставаше дума.
— Може ли да те попитам нещо?
— Какво?
— Ако те помоля да се погрижиш за една жена, ще го направиш ли за мен?
— Да. Естествено, че да. Боже, искам да убия тази кучка от двайсет години.
Той пусна брадичката й, после й подаде ръка.
— Закълни се в честа си.
Хекс пое дланта му, както би го направил мъж, не просто като докосване, а в знак на клетва.
— Имаш думата ми. Каквото кажеш.
— Благодаря. Виж, Хекс, ще отида да си почина…
— Да, но първо трябва да ми обясниш какво става.
— Ще заключиш ли?
Тя се изправи отново на крака.
— Какво. Става. По дяволите!
— Просто Вишъс се е сблъскал с някакъв проблем.
— По дяволите, Рот отново ли има ядове с глимерата!
— Докато глимерата съществува, той без съмнение ще има ядове с нея.
Хекс се намръщи.
— Защо мислиш за реклама на морски плаж от осемдесетте години?
— Защото окосмяването по гърдите отново идва на мода. Усещам го. И престани да се опитваш да проникнеш в съзнанието ми.
Последва дълга пауза.
— Ще отдам поведението ти на смъртта на майка ти.
— Отличен план. — Той опря бастуна си в пода. — Сега ще поспя малко. На крак съм от два дни.
— Добре. Но следващия път, когато се опиташ да ме блокираш, гледай да го направиш с нещо по-малко плашещо от Деней Терио13 на Бахамите.
Останал сам, Ривендж се озърна. Този офис беше видял какво ли не. Много пари бяха преминали от едни ръце в други. Същото важеше и за наркотиците. Беше се ляла кръвта на много мръсници, опитали се да го извозят.
През отворената врата към спалнята му той се загледа към апартамента, в който беше прекарвал доста от нощите си. Едва успяваше да види душа.
Преди да развие непоносимост към отровата на Принцесата, той беше способен да отиде при нея, да свърши каквото има да върши и после имаше достатъчно сили сам да си дотътри задника обратно. Винаги беше използвал тази баня. Не беше искал да омърсява семейния дом с намиращото се по кожата му и му бяха нужни много сапун и гореща вода, преди да си позволи да отиде да се види с майка си и сестра си. Иронията беше в това, че като се появеше вкъщи, майка му неизменно го питаше дали е ходил във фитнес залата, защото „лицето му искряло от здраве“.
Никога не се беше чувствал достатъчно чист. Но пък грозните дела не бяха като мръсотията — не можеха просто да се отмият.
Отпусна глава назад и мислено се разходи из „Зироу Сам“, като си представи помещението с везните на Рали, ВИП зоната, водната стена, дансинга и баровете. Познаваше всеки сантиметър от клуба и знаеше за всичко, случващо се тук, от онова, което вършеха момичетата му на колене или легнали по гръб, до това как вървяха залозите при букмейкърите му и броя на взелите свръхдоза, с които на Хекс се е наложило да се справи.
Толкова много мръсотия.
Замисли се за Елена, която беше загубила работата си, за да му донесе антибиотици, след като той не си беше направил труда сам да отиде при Хавърс. Това беше наистина добро дело. И той го знаеше не само заради наученото от майка му, но и защото беше наясно какво представлява Елена. Тя беше добра по природа и по тази причина вършеше добри дела. Извършваното от него тук не беше добро и никога не е било такова заради това, което представляваше той.
Рив се замисли за клуба. Работата беше в това, че всичко в живота, като дрехите, които носиш, колата, която караш, приятелите, с които общуваш, всичко това е плод на начина на живот. А неговият живот беше изпълнен с мрак, насилие и долнопробност. И той щеше да умре по същия начин.
Заслужаваше мястото, към което се беше запътил.
Но на път за там щеше да сложи нещата в ред. Веднъж в живота си щеше да постъпи правилно и то заради правилните причини.
И щеше да го стори за краткия списък от същества, които… обичаше.
52.
В имението на Братството в другия край на града Тор седеше в билярдната зала на стол, преместен от него и поставен в позиция, удобна да наблюдава вратата на вестибюла. В дясната си ръка държеше чисто нов часовник марка „Таймекс Индигло“ и му настройваше точната дата и час, а до десния му лакът стоеше чаша с млечен шейк. Почти беше приключил с часовника, а от шейка му оставаха около три четвърти. Стомахът му не можеше да поема големите количества храна, които той поглъщаше, но това не го вълнуваше. Трябваше бързо да натрупа тегло, така че на организма му щеше да му се наложи да се съобразява с програмата.
13
Денис Джордж Мейхан (род. 1950 г.), по-известен като Деней Терио — американски хореограф. — Бел.прев.