— Хайде, помисли. Конструкцията ти е съвсем същата като на Мери Тайлър Мур. Изненадан съм, че не я харесваш.
Тор демонстративно отпи от шейка си.
— Ще наддам на тегло само за да мога да ви съсипя.
Рейдж продължи да се усмихва, но очите му помръкнаха.
— Нямам търпение. Наистина нямам търпение.
Тор отново се съсредоточи върху вратата на вестибюла и се затвори в себе си, като сложи край на закачките, защото изведнъж ги почувства нередни.
Ласитър и Рейдж не последваха примера му. Дрънкането на двамата беше абсолютно нетърпимо. Не спираха да обсъждат вървящото по телевизията, вечерята на Рейдж, пиърсингите на ангела и…
Тор би се преместил, ако можеше да наблюдава входната врата от някое друго…
Алармената инсталация издаде звук и външната врата на имението се отвори. Последва пауза и после се позвъни.
Фриц забърза да отвори на новодошлия, а Тор седна по-изправено на стола, което беше нелепо, като се имаше предвид в какво състояние се намираше тялото му. Стойката нямаше магически да промени факта, че тежи малко повече от стола, върху който беше настанен несъществуващият му задник.
Пръв се появи Куин, беше облечен в черно, а пиърсингите на лявото му ухо и долната устна отразяваха светлината. Последва го Блейлок, чието облекло се състоеше от кашмирен пуловер и спортни панталони. Куин очевидно беше прекарал вечерта добре, ако се съдеше по самодоволната му усмивка. Блей, от друга страна, имаше вид като че е бил на зъболекар, ъгълчетата на устата му бяха отпуснати надолу, а погледът му беше забит в мозаечния под.
Може би Джон нямаше да се върне. Но къде би отседнал… Когато Джон се появи във фоайето, Тор не можа да се въздържи. Стана и се задържа за високата облегалка, потрепервайки.
Лицето на Джон беше безизразно. Косата му беше разрошена, но не от вятъра, а на врата му имаше няколко драскотини — такива, оставени от женски нокти. Носещата се от него миризма представляваше комбинация от „Джак Даниълс“, няколко вида парфюми и секс.
Изглеждаше с около сто години по-възрастен, отколкото когато беше заемал стойката на Мислителя до леглото на Тор едва преди няколко вечери. Вече не беше хлапе. Беше напълно пораснал мъж, който изпускаше напрежението по отдавна изпитани методи.
Тор седна обратно на стола, като очакваше да бъде пренебрегнат, но когато стигна до най-долното стъпало Джон повдигна ботуш и завъртя глава, сякаш усетил, че някой го наблюдава. Изражението му не се промени ни най-малко, когато срещна погледа на Тор. Само вдигна небрежно ръка и продължи напред.
— Тревожех се, че няма да се прибереш у дома — произнесе силно Тор.
Куин и Блей спряха на място. Рейдж и Ласитър замълчаха. Гласовете на Мери и Рода запълниха празнотата. Джон забави крачка и изписа:
— Това не е дом, а просто къща. Все някъде се налага да спя.
Джон не дочака отговор и стойката му подсказваше, че не му е нужен такъв. Очевидно дори Тор да изтъркаше езика си да обяснява как всички живеещи тук ги е грижа за него, в главата му не би влязло нищо.
Тримата изчезнаха на горния етаж, а Тор довърши шейка си, отнесе чашата в кухнята и успя да я сложи в миялната машина, без никой доген да го попита дали иска още нещо за ядене или пиене. Бет обаче, готвеше яхния и изглеждаше, като че силно се надява да го убеди да изяде една чиния, така че той не остана задълго.
Изкачването до втория етаж беше дълго и мъчително, но не защото се чувстваше физически слаб. Беше предал Джон и сега жънеше реколтата от цялото това лежане и мълчане…
Шумът и крясъците, разнесли се иззад затворената врата на кабинета звучаха сякаш някой е бил нападнат, а тялото на Тор, независимо че беше мършаво, реагира инстинктивно и той се хвърли към нея, за да я отвори.
Рот беше приклекнал до бюрото с ръце пред себе си, а компютърът, телефонът и документите бяха разпръснати наоколо, като че той ги беше изблъскал. Столът му лежеше на една страна, а слънчевите очила, които кралят винаги носеше, бяха в едната му ръка и той се взираше право напред.
— Господарю…
— Светлините включени ли са? — Рот дишаше тежко. — Включени ли са проклетите светлини?
Тор се втурна и хвана краля за едната ръка.
— Навън в коридора да, а тук гори огън. Какво…
Могъщото тяло на Рот се разтресе с такава сила, че на Тор му се наложи да го задържи. А това изискваше повече мускули, отколкото имаше той. И двамата щяха да се строполят на пода, ако не получеше помощ. Сви устни и изсвири с всички сили, а после продължи да се опитва да задържи краля.