— Докторе, хайде, прегледайте ме.
— Аз… направих го, господарю. Приключих. — Отново се чу щракване, когато Хавърс изключи фенерчето. — Поне с този етап от прегледа.
Тишина. Ръката на Бет го стисна по-силно.
— Какво следва? — попита Рот. — Какво още може да направите?
Отново мълчание, което някак направи мрака още по-черен. Ясно. Вариантите не бяха много. Макар че защо ли това го изненадваше? Вишъс… никога не грешеше.
54.
С падането на нощта Елена се зае да троши хапчетата на баща си на дъното на керамичната му чаша и когато се превърнаха в достатъчно ситен прах, извади от хладилника кутията с плодов сок и го изля отгоре. По изключение беше благодарна за реда, наложен от баща й, защото в мислите си беше някъде другаде.
В настоящото й състояние беше късмет, че въобще знаеше в кой щат се намира. Ню Йорк, нали така?
Погледна часовника. Нямаше много време. Лузи щеше да пристигне след двайсетина минути, а също и колата на Рив.
Колата на Рив. А не той.
Около час, след като беше позвънила и бе оставила съобщението за бившето му гадже, получи съобщение на гласовата си поща от него. Не телефонно обаждане. Просто беше оставил в системата записано съобщение.
Гласът му беше тих и сериозен: „Елена, съжалявам, че си била обект на натрапничество по този начин и ще се погрижа това никога да не се повтори. Бих искал да те видя по здрачаване, ако си свободна. Ще изпратя за теб колата си в девет часа, ако не ми се обадиш преди това, че не ти е възможно“. Пауза. „Искрено съжалявам.“
Тя знаеше съобщението наизуст, защото го беше прослушала около сто пъти. Той звучеше толкова различно. Като че говореше на чужд език.
Естествено, не беше мигнала през целия ден. В крайна сметка реши, че това можеше да се тълкува по два начина: или той беше ужасен, задето изобщо й се бе наложило да контактува с тази жена, или срещата му беше протекла извънредно зле.
А може да беше комбинация и от двете.
Тя отказваше да приеме, че на онази откачалка с безумни очи можеше да се вярва за каквото и да било. По дяволите, жената твърде много напомняше на Елена за баща й, когато изпаднеше в състояние на невменяемост: фиксирана, обсесивна, съществуваща в друга реалност. Искала бе да навреди и бе подбрала думите си според целта си. И все пак добре щеше да е да поговори с Рив. Нужно й бе неговото успокоение, но поне не оставаше много време до срещата им.
След като се увери, че кухнята е отново в същия ред, в който я завари, тя слезе в сутерена и отиде в стаята на баща си. Той лежеше в леглото неподвижен и със затворени очи.
— Татко? — Той не помръдна. — Татко?
Сокът се разплиска, когато тя едва не хвърли чашата на масата.
— Татко!
Очите му се отвориха и той се прозя.
— Привет, дъще моя.
— Добре ли си? — Тя го огледа внимателно, макар да бе скрит почти до брадичката от кадифената завивка. Беше блед и косата му стърчеше във всички посоки, но дишаше спокойно. — Има ли нещо…
— Английският е доста груб за ухото, не мислиш ли?
Елена замълча за малко.
— Прости ми. Аз просто… Добре ли си?
— Напълно. Посрещнах новия ден, обмисляйки един проект, затова се задържах в леглото по-дълго от обичайното. Реших да прехвърля на хартия гласовете в главата ми. Вярвам, че ще е от полза да ги пусна на воля, вместо да ги държа у себе си.
Елена си позволи да отпусне напрегнатите си мускули и тежко седна на леглото.
— Сокът ти, татко. Искаш ли да го изпиеш?
— О, прекрасно. Колко е съобразителна прислужницата, че го е приготвила.
— Да, тя е много съобразителна.
Елена му подаде чашата и го наблюдава как изпива лекарствата си, а сърдечният й ритъм постепенно се нормализира.
Напоследък животът й бе поредица от „Бум!“, „Тряс!“ и „Пук!“ в стил „Батман“, които я подмятаха насам-натам по страниците на комикса, докато главата й се замаеше. Явно трябваше да мине известно време, преди всяка дреболия да престане да прераства в лудешка драма в съзнанието й.
Когато баща й беше готов, тя го целуна по бузата, каза му, че излиза за малко и отнесе чашата обратно горе. До момента на пристигането на Лузи около десет минути по-късно Елена напълно се бе съвзела. Щеше да се види с Рив, да се порадва на компанията му, а после отново да се заеме с търсенето на работа, щом се прибереше у дома. Всичко щеше да е наред.