Трез не отговори, но не беше и нужно. Слезе, за да й отвори вратата, а тя седеше като вкаменена и се взираше в тухлената сграда. Механично отбеляза, че от покрива се стичаше струйка нечистотия и се събираше в локвичка на земята. Опетнено. Мръсно.
Припомни си как бе застанала пред „Комодор“, загледана в искрящо чистото стъкло и хром. Това бе фасадата, която той бе решил да й покаже. А това тук бе мръсотията, която бе принуден да й покаже.
— Той те очаква — промълви меко Трез.
Страничната врата на клуба се отвори широко и се появи друг мъж с външност на мавър. Зад него беше полумрачно, но тя чу приглушеното ехо от кънтящите басове.
Наистина ли й беше нужно да вижда това, запита се.
Елена поклати глава.
— Нямам желание. Върни ме у…
Показа се жена, яка и набита по мъжки и то не само външно. Очите й бяха леденостудени и преценяващи. Тя се приближи и се надвеси в колата.
— Няма да пострадаш. Давам ти дума.
Само дето страданието вече беше налице, каза си Елена. Усещаше в гърдите си болки като при сърдечен пристъп.
— Той те очаква — настоя жената.
Онова, което накара Елена да излезе от колата, бе фактът, че тя не бягаше при никакви обстоятелства. През целия си живот не се бе крила от трудностите и нямаше намерение да започва сега.
Влезе през вратата с ясното съзнание, че се е озовала на място, което не би посетила по свой избор. Беше сумрачно, музиката думтеше в тъпанчетата й, сякаш някой ги налагаше с юмруци, а от миризмата на твърде много разгорещени тела й идеше да запуши носа си.
Жената тръгна пред Елена, а маврите я съпровождаха от двете й страни, като с едрите си тела проправяха пътека през човешката джунгла, от която тя нямаше желание да е част. Сервитьорки, облечени в прилепнали черни униформи, разнасяха всевъзможни видове алкохол, полуголи жени се отъркваха в мъже с костюми и погледите на всички блуждаеха някъде встрани, сякаш поръчаното или онзи, който бе пред очите им, не ги удовлетворяваше.
Поведоха я към бронирана черна врата и след като Трез каза нещо в ръчния си часовник, тя се отвори, а той се отмести встрани, сякаш очакваше Елена да влезе направо, сякаш това бе просто нечия дневна.
Да… но не.
Като се взря в тъмнината от другата страна, видя единствено черен таван, черни стени и лъскав черен под. Но тогава Ривендж пристъпи и попадна в полезрението й. Беше точно такъв, какъвто го познаваше — едър мъж със самурено палто, модерна прическа ирокез, аметистови очи и червен бастун.
И все пак й беше напълно непознат.
Ривендж се взря в жената, която обичаше, и видя на бледото й напрегнато лице точно онова, което бе искал да предизвика. Отвращение.
— Заповядай, влез — рече той. Трябваше да доведе нещата докрай.
Елена погледна към Хекс.
— Ти си охрана, нали? — Хекс се намръщи, но кимна. — Тогава идваш вътре с мен. Не искам да оставам сама с него.
Думите й го поразиха толкова силно, сякаш бръснач бе прерязал гърлото му, но той не показа никаква реакция, когато Хекс пристъпи напред, а Елена я последва. Вратата се затвори като непробиваема преграда за музиката и тишината бе оглушителна като писък.
Елена погледна към бюрото, на което той умишлено беше оставил двайсет и пет хиляди долара в брой и пакет кокаин, увит в целофан.
— Каза ми, че си бизнесмен — промълви тя. — Явно моя е вината, задето приех автоматично, че бизнесът ти е законен.
Той бе способен само да я гледа, гласът му го бе напуснал, пресекващият му дъх не би му позволил да каже и дума. Единственото, което можеше да стори, докато тя стоеше пред него скована и гневна, бе да я запамети — прибраната назад червеникаворуса коса, очите с цвят на карамел, скромното черно палто и ръцете й, пъхнати в джобовете, като че не искаше да се докосне до нищо.
Не би искал да я запомни такава, но тъй като я виждаше за последно, не можеше да се въздържи да не фокусира всяка подробност.
Очите на Елена се преместиха от наркотика и парите към лицето му.
— Значи е истина? Всичко, което каза бившата ти приятелка?
— Тя ми е наполовина сестра. Да, всичко.
Жената, която обичаше, отстъпи от него крачка назад и в уплахата й ръката й от джоба се стрелна към гърлото й. Той знаеше точно какво си мисли: той се бе хранил от нея, бяха голи и сами в пентхауса му. Възстановяваше спомена и осъзнаваше факта, че не вампир бе смукал от вената й.