Какво значение имаше?
Тя зачака пред следващата врата, тази на бентлито, с желанието да не й беше нужна кола, за да се прибере у дома, но знаеше, че щеше да мине много време, преди да успокои дишането си, а какво ли оставаше за дематериализиране.
По пътя на връщане нямаше представа кои улици са пресекли, на кои светофари са спирали и какви коли са се движели около тях. Просто седеше напълно безжизнена на задната седалка на бентлито, с лице, обърнато към прозореца и невиждащи очи, взрени навън.
Симпат. И спеше със своята полусестра. Сводник. Наркодилър. Убиец, без съмнение…
Колкото повече се отдалечаваха от центъра, дишането й вместо да се нормализира, ставаше по-затруднено. Най-лошото бе, че не можеше да се освободи от образа на Ривендж, коленичил пред нея, хванал в ръка евтините й маратонки, с тъй нежни и добри аметистови очи, с глас, прекрасен като звуците на цигулка. „Не го ли осъзнаваш, Елена? Без значение в какво си облечена… за мен ти винаги ще блестиш като диамант.“
Това щеше да е един от двата му призрачни образа. Щеше да го запомни коленичил пред нея и да съпоставя тази гледка с другата в клуба отпреди малко, с която й разкри истината.
Бе искала да повярва в приказката. И го беше сторила. Но също като горкия млад Стефан фантазията бе мъртва и останките бяха ужасяващи — студен труп, който тя щеше да обвие в размисли, но уханието нямаше да е на ароматни билки, а на сълзи.
Затвори очи и се отпусна назад в облегалката, мека като памук. Най-после колата намали и спря, а тя посегна към дръжката на вратата. Трез излезе пръв и й отвори.
— Може ли да кажа нещо? — промърмори той.
— Разбира се. — Защото нямаше да го чуе каквото и да беше. Мъглата наоколо й бе твърде гъста, а светът й, като този какъвто баща й се стремеше да си създаде — ограничен само до онова, което бе най-близо до нея… до болката.
— Той не направи това без причина.
Елена вдигна поглед към мъжа. Беше толкова сериозен и искрен.
— Разбира се, че не. Искаше да повярвам в лъжите му, а прикритието му бе провалено. Нямаше вече къде да ходи.
— Нямах предвид това.
— Щеше ли да ми признае тези неща, ако не беше изобличен? — Мълчание. — Ето го и отговора.
— Има неща, които не знаеш.
— Мислиш ли? А може би той е много по-малко от онова, което ти се иска да вярваш за него. Какво ще кажеш?
Тя се обърна и влезе през вратата, която сама можеше да отвори и отново да заключи. Вътре се облегна безсилно на касата й, огледа познатата мизерия пред себе си и й се прииска да рухне.
Не знаеше как щеше да преодолее това. Нямаше никаква представа.
Когато бентлито потегли, Хекс се отправи към офиса на Рив. Почука веднъж, но не получи отговор и тогава набра кода и отвори вратата.
Рив седеше зад бюрото си и пишеше на лаптопа. До него беше новият му мобилен телефон, прозрачно пликче с някакви големи бели таблетки и опаковка бонбони „М&М“.
— Знаеше ли, че Принцесата е ходила при нея? — попита Хекс. Той не отговори и тя изруга. — Защо не ми каза?
Рив продължаваше да пише и лекото потракване на клавишите напомняше тихите звуци в библиотека.
— Защото не беше от значение.
— Как ли пък не! За малко да набия жената за едното нищо.
От екрана към нея мигом се вдигнаха злостни зачервени очи.
— Никога не смей да докосваш Елена.
— Признай, Рив, че тя ти би дузпата най-безмилостно. Мислиш ли, че беше забавно за гледане?
Той насочи пръст към нея.
— Не е твоя работа. И никога, ама никога няма да я докосваш. Ясно ли е?
Очите му святкаха предупредително срещу нея, сякаш някой му беше пъхнал фенер в задника и го беше включил. Тя си каза, че явно се приближава към ръба на пропаст и всяка следваща крачка прави по-вероятен скока й в нея и то без парашут.
— Мисълта ми е следната: добре би било да знам предварително, че искаш тя да те зареже.
Рив отново се зае с писането.
— Значи затова беше обаждането снощи — продължи да разпитва тя. — Тогава си узнал, че кучката е посетила приятелката ти.
— Да.
— Трябваше да ми кажеш.
Преди Хекс да получи отговор, слушалката в ухото й изпука и после се разнесе гласът на един от подчинените й:
— Детектив Де ла Крус е тук, иска да те види.
Хекс вдигна китка и отвърна:
— Заведи го в кабинета ми. Сега идвам. И изведи всички момичета от ВИП зоната.