— Не. Бях с вас, когато идентифицирахте трупа на Криси. Видях как я погледнахте и това ме кара да мисля, че вие сте го извършили. Имате мотив за отмъщение, имали сте и възможността, защото всеки може да се измъкне оттук за час, да си свърши работата и пак да се върне. — Той се изправи и отиде до вратата, после спря с ръка върху топката на бравата. — Съветвам ви да си намерите добър адвокат. Ще ви е нужен.
— Сбъркали сте адреса, детектив.
Той бавно поклати глава.
— Не съм. Повечето хора, с които отивам да говоря, когато е замесен труп, най-напред ми казват, било вярно или не, че не са го извършили те. Вие не казахте нищо подобно.
— Може би защото не чувствам необходимост да се защитавам.
— А може би нямате угризения, защото Грейди е бил мръсник, пребил жена до смърт и вие, точно както всички нас, имате непоносимост към подобни престъпления. — Очите на Де ла Крус бяха тъжни и уморени, когато завъртя топката на бравата. — Защо не оставихте ние да го пипнем? Да го пратим в затвора. Трябваше да изчакате ние да се погрижим.
— Благодаря за растението, детектив.
Той кимна, сякаш правилата на играта вече бяха договорени и мястото на мача уточнено.
— Намерете си адвокат. Спешно.
Вратата се затвори след него, а Хекс се облегна и заразглежда пълзящото растение. Приятен зелен цвят, каза си. Харесваше й и формата на листата, заострени и симетрични, те радваха окото, а тъничките им жилки образуваха красива плетеница.
Накрая тя щеше да убие невинното нещастниче.
Почукване на вратата я накара да вдигне поглед. Влезе Мари-Терез, ухаеща на „Еуфория“ на Калвин Клайн и облечена в широки сини джинси и бяла блуза. Очевидно смяната й не беше започнала още.
— Току-що проведох интервю с две момичета.
— Хареса ли някоя от тях?
— Едната крие нещо. Не съм сигурна какво. Другата става, макар че нещо са оплескали със силикона в циците й.
— Да я пратим ли при доктор Малик?
— Май ще трябва. Достатъчно хубавка е да привлича клиенти. Искаш ли да се видиш с нея?
— Не точно сега, но да. Утре вечер става ли?
— Ще се погрижа да е тук, само кажи в колко…
— Може ли да те питам нещо?
Мари-Терез кимна без колебание.
— Разбира се.
В мълчанието, което последва, на върха на езика на Хекс беше да отвори дума за малкото приключение на Джон и Джина в банята. Но какво имаше да се знае по въпроса? Беше обичайна за клуба сделка.
— Аз бях тази, която го прати при Джина — тихо проговори Мари-Терез.
Хекс мигновено вдигна очи към нея.
— Кого?
— Джон Матю. Аз го пратих при нея. Прецених, че ще е по-лесно.
Хекс запрелиства безцелно броя на „Колдуел Куриър Джърнъл“ върху бюрото си.
— Нямам представа за какво говориш.
Изражението на Мари-Терез ясно говореше: „Да бе, как ли пък не“, но тя не продължи да упорства, което й правеше чест.
— В колко часа утре?
— За кое?
— За срещата с новото момиче.
О, вярно.
— Да кажем, в десет.
— Добре ми звучи.
Мари-Терез тръгна към вратата.
— Хей, ще ми направиш ли услуга? — Жената отново се обърна и Хекс й подаде малкото растение. — Отнеси го у дома си, става ли? И, знам ли… погрижи се да оживее.
Мари-Терез погледна растението, сви рамене и се приближи да го вземе.
— Обичам растения.
— Което значи, че това чудо тук уцели печалба от тотото. Защото аз не обичам.
56.
Ривендж натисна бутона „Принт“, облегна се и започна да събира листовете, излизащи от принтера един по един. Когато машината изтрака за последно, той раздели екземплярите на купчинки и се подписа три пъти. Един и същи подпис, същите букви, същият наклонен почерк.
Не повика Хекс за свидетел. А също и Трез. Ай Ем беше този, който дойде, мавърът Джон Ханкокинг — името, което бе приел за човешките си дела — се подписа на съответните места, за да удостовери завещанието и прехвърлянето на недвижими имоти и парични суми. След като това бе сторено, той се подписа с истинското си име на писмо, което бе написано на Древния език, както и на декларация за произход.
Когато всичко беше готово, Рив постави книжата в черно куфарче и го връчи на Ай Ем.
— Искам да я изведеш до трийсет минути. Направи го на всяка цена, ако се наложи дори я удари, та да изпадне в несвяст. Погрижи се брат ти да е с теб, както и целият персонал да се е омел.