Готов за оттегляне, той се отдалечи на две пресечки от клуба, свали капачето на дистанционното и набра осемцифров код. Десет… девет… осем…
Щяха да открият костите напълно овъглени. За кратък миг той се почуди чии са. Ай Ем не беше казал, а той не го бе и попитал.
Седем… шест… пет…
Бела щеше да е добре. Имаше си Зейдист и Нала, и братята и техните шелан. Щеше да преживее скръбта, а и по-добре така, отколкото да научи истината, която би я съсипала. Не биваше да знае, че майка й е била изнасилена и че брат й е наполовина гълтач на грехове.
Четири…
Хекс нямаше да припари до колонията. Ай Ем щеше да се погрижи за това, защото щеше да я принуди да спази клетвата, която бе дала предишната нощ. Обещала бе да се погрижи за някого, а писмото, написано от Рив на Древния език, на което Ай Ем беше станал свидетел, представляваше нареждане тя да се погрижи за себе си. Да, изиграл я беше да го обещае. Без съмнение беше приела, че той ще иска от нея да убие Принцесата или може би да бди над Елена. Но той беше симпат, нали така. И тя бе допуснала грешката да даде думата си, без да подозира с какво се обвързва.
Три…
Той проследи с очи контура на покрива на клуба и си представи как щяха да изглеждат развалините — не само около клуба, а онези, които оставяше в съдбите на другите, докато се движеше на север.
Две…
Сърцето на Рив се раздираше от болка и той знаеше, че е така, защото скърбеше за Елена. Макар формално той да беше бъдещият покойник.
Едно…
Експлозията, лумнала под главния дансинг задейства още две — под ВИП бара и на балкона на мецанина. С невероятен грохот сградата се разтърси до основи и от нея полетя вихър от тухли и превърнат в прах цимент.
Ривендж залитна назад и се блъсна във витрината на ателие за татуировки. След като си пое дъх, се загледа във фината пелена прах, която се стелеше надолу като сняг.
Рим бе паднал. И все пак сбогуването бе трудно.
Първите сирени прозвучаха след не повече от пет минути и той изчака да види въртящите се червени лампи на пожарните, които бясно фучаха по „Трейд стрийт“. Когато това стана, затвори очи, наложи си спокойствие… и се дематериализира на север.
В колонията.
57.
— Елена? — чу се гласът на Лузи отгоре. — Аз ще си тръгвам вече.
Елена се отърси от унеса и погледна часа в долния ъгъл на екрана на лаптопа. Нима беше четири и трийсет? Вече? Господи, имаше чувството, че… а дори нямаше представа дали е седяла пред сгъваемия плот на бюрото си в продължение на часове или на дни. През цялото време на екрана беше стояла страницата на „Колдуел Куриър Джърнъл“ с обявите за работа, но тя само бе описвала кръгове по нея с показалеца си върху мишката.
— Идвам. — Тя се изправи, протегна се и тръгна към стълбите. — Благодаря ти, че почисти масата след храненето на татко.
Лузи подаде глава от горната площадка.
— Моля, няма защо. Освен това имаш посетител.
Сърцето на Елена подскочи в гърдите.
— Кой?
— Един мъж. Поканих го да влезе.
— О, господи — полугласно промълви Елена.
Докато тичаше нагоре по стълбите, беше благодарна, че поне баща й спеше дълбоко след храненето си. Само това й липсваше сега, той да се разстрои от присъствието на непознат в къщата.
Влезе в кухнята, готова да каже на Рив, или на Трез, или на който и да беше там да върви по…
Рус мъж с много въздействащо излъчване и с черно куфарче в ръка стоеше до евтината маса. Лузи стоеше до него и държеше палтото и торбата си, съшита от разноцветни парчета плат, готова да поеме към дома си.
— С какво мога да ви услужа? — леко намръщена попита Елена.
Мъжът се поклони леко и галантно положи ръка на гърдите си, а когато заговори, гласът му се оказа необичайно тих и много изискан.
— Търся Алин, роден син на Юис. Вие негова дъщеря ли сте?
— Да.
— Може ли да го видя?
— Той си почива. За какво става дума и кой сте вие?
Мъжът погледна към Лузи, после извади от вътрешния си джоб лична карта, написана на Древния език.
— Аз съм Сакстън, син на Тим, адвокат, нает по завещанието на Монтраг, син на Рем. Наскоро той се пренесе в Небитието, без да остави преки наследници и според моето проучване на кръвните линии вашият баща е най-близкият му родственик и съответно единствен наследник.