Тя прочете статията, без да диша: „Властите разследват. Не е известно имало ли е някой в клуба по време на експлозията. Има подозрение за няколко на брой детонации“.
В странично каре се уточняваше броят на евентуалните наркодилъри, открити мъртви в околностите на Колдуел през последната седмица. Общо четирима. Всичките убити по професионален начин. Полицията разследваше всяко едно от убийствата и сред заподозрените беше собственикът на „Зироу Сам“, някой си Ричард Рейнолдс по прякор Преподобния, който за момента не можеше да бъде открит. Отбелязано бе, че Рейнолдс от години е бил в списъка за следене на отдел „Наркотици“, макар и никога да не бе официално обвиняван в престъпление.
Подтекстът беше очевиден: Рив бе истинската мишена на взрива, защото той е убил другите.
Тя се върна към снимките на взривения клуб. Никой не би оцелял след такова нещо. Никой. Полицията щеше да съобщи, че той е мъртъв. Щеше да им отнеме седмица или две, но щяха да открият труп и да обявят, че е неговият.
От очите й не се пророниха сълзи. От устните й не излязоха ридания. Шокът бе твърде голям. Просто седеше мълчаливо, отново обгърнала с ръце тялото си и с очи, взиращи се в светещия екран.
Мисълта, която й хрумна, бе чудата, но натрапчива: само едно можеше да е по-лошо от онова, с което се бе сблъскала, когато влезе в онзи клуб и узна истината за Рив. И то щеше да е да прочете тази статия преди пътуването си до центъра на града.
Не че тя искаше Рив мъртъв, Господи… не. Дори след всичко, което й бе сервирал, тя не желаеше насилствената му смърт. Ала преди да узнае за лъжите тя го бе обичала.
Тя беше… влюбена в него.
Сърцето й бе изцяло негово.
Сега вече сълзите напълниха очите й и започнаха да капят, екранът стана мъглив и неясен, снимките на взривения клуб се размиха. Тя се бе влюбила в Ривендж. Случило се бе бързо и шеметно, беше траяло кратко, но чувството бе разцъфтяло с всичка сила.
С пронизваща болка тя си припомни топлото му настойчиво тяло върху нейното, безпогрешния мирис на страстта му, широките му рамене, под които играеха твърди мускули, докато се любеха. Беше красив в тези моменти, толкова щедър като любовник. С истинска радост й бе доставял наслада…
Само дето той бе искал тя да вярва в това и като симпат бе умел в манипулирането. Но пък се чудеше какво точно бе получил от близостта с нея. Тя нямаше пари, нито положение, нищо, което да му донесе изгода и той никога нищо не бе искал от нея, не бе я използвал по никакъв начин…
Елена се възпря, за да не се плъзне по наклонената плоскост и да гледа на случилото се в розово. Финалният извод бе, че той не бе заслужавал любовта й и не защото беше симпат. Колкото и странно да изглеждаше, тя би могла да се примири с това — макар може би тъкмо това да доказваше колко малко знаеше за гълтачите на грехове. Не, лъжите му и фактът, че бе наркодилър, убиха чувствата й към него.
Наркодилър. В съзнанието й мигом изникнаха образите на пациентите със свръхдоза, докарвани в клиниката на Хавърс, младежи, чийто живот без причина бе в опасност. Някои от тях бяха спасени, но не всички, а дори и една смърт, причинена от стоката на Ривендж, беше твърде много.
Елена изтри бузите си и обърса ръце в панталоните си. Никакво плачене повече. Не можеше да си позволи лукса да проявява слабост. Нужно бе да се грижи за баща си.
Следващия половин час прекара в кандидатстване за работа. Понякога фактът, че си принуден да бъдеш силен, бе достатъчен да те направи такъв.
Когато най-накрая очите й изнемогнаха от изтощение, тя изключи компютъра и се отпусна на леглото до бащиния си ръкопис. Затвори клепачи, но имаше чувството, че няма да заспи. Тялото й искаше покой, но мозъкът отказваше да се присъедини.
Легнала в тъмното, се опитваше да се успокои, като си представяше старата къща, в която бяха живели с родителите й, преди всичко да се промени. Виждаше се как върви през просторните стаи покрай прекрасните антики, поспира да помирише букети цветя, току-що откъснати от градината.
Номерът проработи. Съзнанието й бавно се пренесе в спокойния изискан дом, мислите й постепенно забавиха скорост, после удариха спирачки и накрая се паркираха в главата й.