— Не.
— Това ми е най-любимото място на света. Да стоя на земята, където погребалната клада изпепели плътта му… прелест. — Кралят се усмихна злорадо. — Това, че беше убит от твоята ръка, ми достави още по-голяма наслада, защото той винаги те е смятал за слаб и безполезен. Сигурно е било голям удар за него да бъде повален от някого под нивото му. Почивай си на воля, Ривендж.
Рив не отговори. Твърде зает бе да търси пролука в съзнанието на чичо си. Кралят се усмихна, сякаш одобряваше опитите му и продължи по пътя си.
— Винаги съм те харесвал. Макар да си само мелез.
Чу се щракване, сякаш се затвори врата.
Всички свещи изгаснаха.
Дезориентацията стегна гърлото на Ривендж. Сам, реещ се в мрака, без нищо, което да му даде ориентир, той бе завладян от ужас. Това, че не виждаше, беше най-лошото…
Болтовете в горната част на торса му започнаха да треперят леко, сякаш ветрец подухваше към веригите и ги караше да вибрират.
О… Господи, не.
Гъделичкането започна от раменете му и се засили в сърбеж, после плъзна към корема и бедрата му, заструи към върховете на пръстите му, покри гърба, надигна се от шията към лицето. Използваше ръцете си, доколкото му бе възможно, за да се очисти от пълчищата, но колкото повече пращаше на пода, толкова повече го нагазваха. Пъплеха върху него и го обвиха в постоянно движеща се усмирителна риза.
В Колдуел, в разкошната къща, облицована с червеникавокафяв камък, в която бе твърдо решен да се нанесе, Леш се къпеше с ленива прецизност, като бавно обхождаше тялото си с гъбата за баня, без да пропуска местата между пръстите на краката и зад ушите, и положи особено старание за раменете и хълбоците си. Нямаше причина да бърза.
Колкото по-дълго чакаше, толкова по-добре.
А и банята предразполагаше да се задържиш в нея. Всичко беше с отлично качество — от мрамора „Карера“ по подовете и стените до златните обкови на осветителните тела и впечатляващото огромно кристално огледало над вградените умивалници.
Само хавлиените кърпи, висящи от красиви стойки, бяха от „Уолмарт“.
Да, и трябваше да бъдат подменени незабавно. Господин Д. имаше само такива в ранчото, а Леш нямаше намерение да губи време и да обикаля Колдуел с колата само за да намери нещо по-добро, с което да си подсуши задника. Не и сега, когато си имаше ново оборудване за креватна гимнастика, което да разработи. Но след тренировката щеше да поръча по интернет мебели, чаршафи, завивки, килими, кухненски съдове.
Всичко обаче трябваше да бъде доставено в ранчото, където сега бяха отседнали господин Д. и останалите. Тук не можеха да му се мотаят разни доставчици.
Леш остави лампата в банята да свети и влезе в голямата спалня. Таванът беше с височина като при старото строителство, което означаваше толкова висок, че под ръчно изработените гипсови мотиви можеха да се образуват кълбести облаци и да си плуват там при подходящи метеорологични условия. Подът представляваше разкошен паркет с вградени акценти от черешово дърво, а изумителните тъмнозелени копринени тапети бяха като вътрешността на кориците на антикварна книга.
Прозорците бяха закрити с евтини одеяла, които се бе наложило да заковат на корниза — истинско безобразие. Но както и с хавлиените кърпи, това щеше да се промени. Също и леглото. Всъщност то бе просто матрак с гигантски размери, проснат на пода — бял и гол като жител на Средния запад, опитващ се да хване тен в луксозен курорт.
Леш остави кърпата около кръста му да падне на пода и ерекцията му щръкна напред.
— Харесва ми, че си лъжкиня.
Принцесата повдигна глава, в лъскавата й черна коса проблясваха сини оттенъци.
— Ще ме освободиш ли? Чукането ще е по-хубаво.
— Не ме тревожи колко ще е хубаво.
— Сигурен ли си? — Напрегна ръце и дръпна стоманените вериги, закрепени с болтове към пода. — Не искаш ли да те докосвам?
Леш отправи усмивка към голото й тяло — което сега притежаваше за всевъзможни цели. Тя беше неговият подарък от краля на симпатите като жест на добра воля, жертвоприношение, което представляваше и нейното наказание за измяната й.
— Никъде няма да ходиш — каза той. — А чукането ще е фантастично.
Щеше да я използва, докато рухне, а после щеше да я изкара навън и да я кара да му търси вампири за убиване. Беше съвършената връзка. А ако се отегчеше от нея или пък тя не успееше да се справи било в секса или в ролята си на търсач? Ами просто щеше да се отърве от нея.