Нямаше заподозрени. Нямаше арести. Мъжки скелет бе открит сред развалините на клуба. Другите заведения, които бе притежавал, сега се управляваха от съдружниците му. Търговията на наркотици в Колдуел бе напълно спряла. Нямаше повече убийства на наркодилъри.
Елена взе една статия от върха на купчината. Беше от по-скорошните, но тя я беше гледала толкова много, че бе размазала мастилото. До текста имаше неясна снимка на Ривендж, направена от полицай под прикритие преди две години. Лицето на Ривендж беше в сянка, но самуреното палто, бастунът и бентлито ясно се виждаха.
Последните четири седмици бяха избистрили спомените й за Ривендж — от моментите, прекарани заедно, до начина по който нещата бяха приключили с отиването й в „Зироу Сам“. Вместо времето да замъгли образите в съзнанието й, тя си ги припомняше още по-ярко — бяха като уиски, което добива повече сила с отлежаването. И това беше странно. Чудно, че от всички изречени неща, добри и лоши, най-често си припомняше нещо, което охранителката бе изрекла гневно при тръгването на Елена от клуба:
… този мъж се намира в тази отвратителна ситуация заради мен, майка си и сестра си. Мислиш, че си твърде добра за него ли? Браво. Къде си расла, че всичко около теб е толкова идеално?
Майка му. Сестра му. Тя самата.
Когато думите отново проехтяха в главата й, Елена остави погледа си да блуждае из кабинета, докато не попадна върху вратата. Къщата беше тиха, баща й бе зает с Лузи и кръстословицата, персоналът работеше щастливо.
За пръв път от месец тя беше сама.
С оглед на всичко преживяно би трябвало да си вземе гореща вана и да се сгуши уютно с хубава книга… но вместо това тя извади лаптопа си, отвори екрана и натисна бутона за включване. Имаше чувството, че ако продължи с това, което й се искаше, щеше да свърши в дълбока и тъмна яма. Ала не можеше да се въздържи.
Беше запазила клиничните проучвания, които беше направила за Рив и майка му, и тъй като и двамата бяха обявени за починали, технически документите бяха част от публичния архив. Така че нямаше чак толкова остро чувство, че навлиза в личната им територия, когато извика и двата файла.
Първо проучи досието на майката, като срещаше познати неща от предишния прочит, когато бе проявила любопитство към жената, която го бе родила. Сега обаче четеше, без да бърза и търсеше нещо конкретно. Макар един Господ да знаеше какво е то.
По-скорошните вписвания не бяха нищо впечатляващо, просто коментар на Хавърс относно ежегодните прегледи на жената или лечението й от някое и друго вирусно заболяване. Като превърташе страница след страница, тя започна да се чуди защо си губи времето… докато не стигна до операция на коляното, направена на Мадалина преди пет години. В предоперативните бележки Хавърс бе споменал нещо за деградация на ставата в резултат на хронични травми.
Хронична травми? При високопоставена жена от глимерата. Звучеше като нещо типично по-скоро за футболист, за бога, отколкото за майката на Ривендж с нейния аристократичен произход.
Нямаше никаква логика.
Елена се връщаше все по-назад и по-назад четейки друга невпечатляваща информация… и тогава видя вписванията отпреди двайсет и три години. Едно след друго. Счупени кости. Натъртвания. Сътресения.
Ако не изглеждаше невъзможно, Елена би се заклела, че става дума за домашно насилие.
Всеки път Ривендж бе този, който бе водил майка си в клиниката. И после бе оставал там с нея.
Елена се върна към последната вписана информация, навеждаща на мисълта за жена, малтретирана от нейния хелрен. Мадалина бе придружена от дъщеря си Бела, не от Рив.
Елена се взираше в датата, сякаш поредицата от цифри щеше да я доведе до внезапно прозрение. Когато пет минути по-късно остана все така фиксирана, почувства как сенки от болестта на баща й витаят из нейното съзнание. Защо беше толкова обсебена от това, по дяволите?
Назад, назад, назад, през отделните вписвания… Той бе започнал да се нуждае от допамин приблизително по същото време, когато майка му бе престанала да идва с травми.
Може би беше просто съвпадение.
С чувството, че полудява, Елена се прехвърли в интернет и влезе в базата данни на публичния архив на вампирите. Написа името на Мадалина и откри вписването на смъртта й в регистъра, после прегледа информацията за нейния хелрен Ремпун…