Елена се наведе напред на стола и изпусна дъха си със свистене. Нежелаеща да повярва, тя се върна на данните за Мадалина.
Нейният хелрен бе починал в нощта на последния й прием с травма в клиниката.
С чувството, че е на ръба на отговорите, Елена обмисли съвпадащите дати в светлината на казаното от охранителката за Ривендж. Ами ако той бе убил мъжа, за да защити майка си? Ами ако охранителката знаеше това? Ами ако…
С крайчеца на окото си тя мерна снимката на Ривендж от вестника — лицето му в сянка, а лъскавата му кола и бастуна, типичен за сутеньор, толкова натрапващи се.
С ругатня тя затръшна капака на лаптопа, прибра го в чекмеджето и се изправи. Може да не беше в състояние да контролира подсъзнанието си, но поне можеше да се владее в часовете, когато беше будна и да не насърчава тази лудост.
Вместо да се докара до още по-голямо безумие, щеше да отиде в стаята, където бе спал Монтраг, за да се опита да открие комбинацията за сейфа. По-късно щеше да се присъедини към баща си и Лузи за Последното хранене.
А после трябваше да измисли какво да прави с остатъка от живота си.
— „… което предполага, че на убийствата на местни наркодилъри в последно време е сложена точка с вероятната смърт на собственика на клуба и заподозрян като крал на дрогата Ричард Рейнолдс.“ — Чу се шумолене, когато Бет остави „Колдуел Куриър Джърнъл“ на бюрото. — Това е краят на статията.
Рот премести крака, за да му е по-удобно да държи своята кралица в скута си. Беше посетил Пейн преди около два часа и тялото му беше като разглобено, но усещането бе приятно.
— Благодаря ти, че ми я прочете.
— Удоволствието беше мое. Сега ще стана за секунда, за да се погрижа за огъня. Една цепеница всеки момент ще се изтъркаля на килима.
Бет го целуна и се изправи, а столът изскърца с облекчение. Докато тя прекосяваше кабинета отивайки към камината, стенният часовник започна да бие.
— О, това е добре — каза Бет. — Слушай, Мери ще дойде след минута. Има нещо за теб.
Рот кимна, пресегна се напред и прекара пръсти по бюрото, докато откри чашата с червено вино, което пиеше. По тежестта й отгатваше, че почти го е привършил, а при това си настроение сигурно щеше да пожелае още. Цялата история с Рив го тормозеше. Силно.
След като допи бордото си, остави чашата и потърка очи под тъмните очила, които все още носеше. Може би беше странно да продължава да ходи с тъмни очила, но не му беше приятно околните да гледат нефокусираните му зеници, без той да вижда, че го наблюдават.
— Рот? — Бет застана до него и от напрегнатия й тон той отгатна, че се опитваше да прогони страха от гласа си. — Добре ли си? Да не те боли главата?
— Не. — Рот отново придърпа своята кралица в скута си, при което крехкият стол отново изскърца, а изящните му крака се разклатиха. — Добре съм.
Тя приглади косата встрани от лицето му.
— Не ми изглеждаш добре.
— Просто… — Той намери една от ръцете й и я взе между своите. — По дяволите, не знам.
— Знаеш.
Той се намръщи силно.
— Не става дума за мен. Поне не директно.
Настана дълга пауза, после и двамата заговориха едновременно.
— Какво има?
— Как е Бела?
Бет се прокашля, сякаш изненадана от въпроса му.
— Бела… полага всички усилия да се справи. Не я оставяме за дълго сама и е добре, че Зейдист реши да си даде почивка. Тежко й е, защото загуби и двамата през два дни, майка си и брат си…
— Тази история за Рив е лъжа.
— Не разбирам.
Той се пресегна за „Колдуел Куриър Джърнъл“, от който тя му беше чела и почука с пръст върху статията.
— Трудно ми е да повярвам, че някой го е взривил. Рив не беше глупак. Ами онези маври, които го пазеха? Ами шефката на охраната му? Няма начин да са пуснали някой кретен с бомба близо до клуба. Освен това Рейдж каза, че с Ви отишли миналата вечер да приберат Джон от „Желязната маска“ и тримата работели там. Ай Ем, Трез и Хекс още са заедно. Обикновено след трагедия потърпевшите се пръсват. А тия са плътно един до друг, като че го чакат да се върне.
— Но нали сред развалините е намерен скелет?
— Би могъл да е на всеки. Добре, мъжки е, но какво друго знае полицията? Нищо. Ако аз поискам да избягам от човешкия свят, пък дори и от вампирския, бих подхвърлил труп и бих взривил сградата си. — Той поклати глава, като си припомни Рив в леглото му в планинското имение. Беше много зле, но не дотолкова, че да не изкомандва убиеца си да се погрижи за оня, дето бе подготвил покушение срещу Рот. — Този разбойник застана на моя страна. Разполагаше с всички шансове да ми види сметката, когато Монтраг се е срещнал с него. Задължен съм му.