Отне й около три часа да прелисти книжата и когато приключи, беше абсолютно зашеметена. Монтраг и баща му бяха корпоративният еквивалент на мафиоти.
Стана от стола, на който бе седяла, отиде в спалнята, която използваше, и отвори чекмеджето на античния скрин. Там, под дрехите й беше ръкописът на баща й и тя свали ластика, с който бе овързан. Прелисти страниците и откри описание на сделката, оказала се съдбоносна за семейството й.
Елена свали страниците на ръкописа долу при документите и сметководните книги от сейфа. Като прехвърли отчети за стотици сделки с недвижими имоти и други инвестиции, тя откри онази, която по дата, парична сума и предмет съвпадаше с описаната от баща й.
Беше там, черно на бяло. Бащата на Монтраг беше изиграл нейния, а синът бе взел участие.
Тя се отпусна на облегалката на стола и огледа кабинета продължително и напрегнато.
Понякога кармата можеше да е много гадна, нали?
Елена се върна към сметководните книги, за да види дали и други от глимерата са били изиграни. Нямаше такива, не и след като Монтраг и баща му бяха разорили семейството й и тя се зачуди дали не бяха минали към сделки с хора, за да намалят опасността да бъдат изобличени като измамници сред расата им.
Погледна към заключената кутия.
Тъй като това очевидно бе нощ, в която се изкарваха наяве кирливите ризи, тя я взе в ръце. Ключалката й не се отваряше с комбинация, а с ключ. Елена погледна през рамо и се втренчи в бюрото.
Пет минути по-късно, след като успешно бе отворила тайното отделение в най-долното чекмедже, тя извади ключа, намерен предишната нощ и го отнесе при кутията. Нямаше съмнение, че той ще я отвори. Така и стана.
Вътре имаше само един-единствен документ. Разлиствайки дебелите, кремави листа, изпита същото чувство както при първия й разговор с Рив, когато той бе попитал: „Елена, там ли си?“.
Беше клетвена декларация от бащата на Ривендж, в която той назоваваше убиеца си и която бе написал, докато бе умирал от фаталните си рани.
Прочете я два пъти. И после трети път.
Свидетел беше Рем, бащата на Монтраг.
Умът й мина на режим обработване на данни и тя се втурна към лаптопа и клиничния картон на Мадалина. Ето, датата на клетвената декларация съвпадаше с тази на последния път, когато майката на Рив бе постъпила пребита в клиниката.
Взе клетвената декларация и я препрочете. Ривендж беше симпат и убиец, според казаното от втория му баща. И Рем го бе знаел. Монтраг също го бе знаел.
Погледът й се върна към сметководните книги. Според съдържащото се там баща и син бяха абсолютни използвачи. Трудно бе да се повярва, че не са се възползвали от такава информация при един или друг случай. Много трудно.
— Мадам? Донесох ви чай.
Елена вдигна поглед към прислужницата на прага.
— Искам да знам нещо.
— Разбира се, мадам. — Жената се приближи с усмивка. — С какво мога да ви услужа?
— Как умря Монтраг?
Раздаде се остро изтракване, когато прислужницата почти изпусна подноса върху масата пред канапето.
— Мадам… едва ли ви се иска да говорим за такова нещо.
— Как?
Жената доген погледна книжата от изтърбушения сейф, разпръснати наоколо. По мрачния поглед на Елена Сашла разбра, че са разкрити тайни, които не представяха в добра светлина предишния й господар.
Тонът й бе приглушен от дипломатичност и респект.
— Не бих искала да говоря зле за покойник, нито да проявя непочтителност към господаря Монтраг. Но вие сте глава на домакинството и тъй като попитахте…
— Спокойно, не вършиш нищо нередно. А аз трябва да знам. Ако ще ти помогне, приеми го като изрична заповед.
Това явно облекчи жената и тя кимна, сетне заговори с пресекващ глас. Когато млъкна, Елена се взря в лъснатия под.
Поне сега знаеше защо килима го няма.
Хекс работеше последна смяна в „Желязната маска“, също както го беше правила и в „Зироу Сам“. Което означаваше, че щом на ръчния й часовник се появяха цифрите три и четирийсет и пет, беше време да се проверят тоалетните, докато барманите обявяваха последните поръчки, а подчинените й извеждаха пияните и дрогираните на улицата.
На пръв поглед „Маската“ въобще не приличаше на „Зироу Сам“. Вместо стомана и стъкло тук всичко беше в неовикториански стил и интериорът бе решен в черно и тъмносиньо. Имаше множество кадифени завеси, дълбоки сепарета и нито помен от техно поп; музиката беше акустична, депресивна колкото щеш. Нямаше дансинг, нито ВИП сектор. Имаше повече места за секс. Дрогата беше по-малко.