Ала усещането за бягство от външния свят беше същото, момичетата работеха и печелеха добре, а алкохолът се лееше като из ведро.
Трез управляваше заведението с много дискретен стил — вече бяха в миналото дните на скрития заден офис и на екстравагантното присъствие на собственик с впечатляваща външност. Той беше управител, не наркобарон, политиката и нравите тук не включваха размахване на юмруци и оръжия. В резултат на това за полицията имаше далеч по-малко работа поради липсата на търговия с наркотици на едро и на дребно, плюс, че почитателите на готическия стил бяха по природа по-мрачни и интровертни за разлика от буйните, шумни и далеч по-лъскави на вид постоянни посетители на „Зироу Сам“.
На Хекс обаче хаосът й липсваше. Липсваха й… много неща.
С ругатня тя нахълта в главната дамска тоалетна, разположена до по-големия от двата бара и завари жена, наведена към потъмнялото огледало над умивалника. С напрегнато внимание тя търкаше с пръсти кожата под очите си, но не за да почисти очната линия, а за да я размаже още повече по белите си като вар страни. Бездруго беше вече толкова наклепана, че имаше вид сякаш някой я е фраснал и насинил и двете й очи.
— Затваряме — съобщи Хекс.
— Добре, няма проблем. До утре. — Момичето отдръпна от огледалото лицето си, достойно за „Нощта на живите мъртъвци“, и излезе през вратата.
Това беше странното при готиците. Да, изглеждаха пълни откачалки, но поведението им бе далеч по-прилично, отколкото на нервните колежанчета, дето се имаха за каймака на обществото. Освен това имаха много по-хубави татуировки.
Да, в „Маската“ нещата не бяха сложни… което означаваше, че Хекс имаше повече от достатъчно време да задълбочава отношенията си с детектив Де ла Крус. Беше ходила вече два пъти в полицейския участък на Колдуел за разпит, както и мнозина от подчинените й — включително Големия Боб и Мълчаливия Том, двамата, които бе изпратила да й намерят Грейди.
Естествено, те бяха излъгали достоверно под клетва, че са работили с нея по време на смъртта на Грейди.
На този етап беше ясно, че тя ще се яви на дело с разширен съдебен състав, но обвиненията щяха да паднат. Без съмнение полицейските експерти усърдно бяха събрали влакна и косми от Грейди, но по този път нямаше да набавят улики срещу нея, тъй като вампирската ДНК също като кръвта бързо се разпадаше. А и тя вече беше изгорила дрехите и обувките си от онази нощ, а ножът, който бе използвала, бе от типа, продаван масово във всички ловни магазини.
Де ла Крус разполагаше единствено с косвени улики.
Не че цялата тази история изобщо имаше значение. Ако по някаква причина нещата станеха твърде напечени, тя просто щеше да изчезне. Може би щеше да се отправи на запад. А можеше и да се върне в Древната страна.
По дяволите, вече трябваше да е напуснала Колдуел. Съсипваше я това, че бе толкова близо и в същото време толкова далече от Рив.
След като провери всички кабинки, Хекс излезе и заобиколи ъгъла към мъжката тоалетна. Почука силно на вратата, после провря глава вътре. Шумоленето и тежкото дишане подсказваха, че вътре имаше поне един мъж и една жена. Може би по двама от всеки пол.
Никак не беше в настроение да слуша това. Само й напомняше за кратките й мигове с Джон… Но пък кое ли не й напомняше? Откакто Рив бе духнал и тя бе престанала да спи, разполагаше с много, много часове през деня, за да се взира в тавана на ловната си хижа и да брои всичките си гафове.
Оттогава не беше ходила в апартамента си. Вече си мислеше за продажбата му.
— Хайде, движение — рече тя. — Затваряме.
Нищо. Само онова дишане.
Писна й от въздишките след секс на театралното дуо в кабинката за инвалиди. Тя задумка с юмрук по кутията за салфетки.
— Разкарайте си задниците оттам. Веднага.
Това причини шумолене вътре.
От кабинката първа се показа жена, която въпреки неконвенциалния си стил, би се харесала на всеки. Тя бе облечена в готическата традиция със скъсани копринени чорапи и ботуши, които трябва да тежаха двеста килограма и множество кожени препаски, но красотата й бе достойна за конкурса „Мис Америка“, а тялото й беше като на Барби.
Добре я бяха оправили.
Бузите й бяха зачервени, а прекалено черната коса — разрошена и сплескана отзад. И двата ефекта без съмнение бяха постигнати от това, че бе обладана срещу облицованата с фаянсови плочки стена.