— Знам, че е убил втория си баща, защото онзи е пребивал майка му. И още, вторият му баща е бил наясно, че той е симпат. Това е било известно и на Монтраг, син на Рем, който е станал жертва на ритуално убийство в кабинета си.
— И какви са изводите ти от всичко това?
— Според мен Монтраг е издал самоличността на Ривендж и той е бил принуден да отиде в колонията. Експлозията в клуба е целяла да скрие този факт от другите в живота му. Мисля, че затова реши да ми организира това посещение в „Зироу Сам“. За да се отърве благополучно от мен. Колкото до Монтраг… Ривендж просто го е отстранил на заминаване. — Дълго, дълго мълчание. — Хекс… там ли си?
Жената се изсмя кратко и сухо.
— Не Рив уби Монтраг. Аз го направих. И нямаше пряка връзка със самоличността на Рив. Но откъде знаеш нещо за умрелия?
Елена се наклони напред в стола си.
— Мисля, че трябва да се срещнем.
Сега смехът бе по-продължителен и малко по-естествен.
— Ти си била страхотна куражлийка, знаеш ли? Току-що ти казах, че съм извършила убийство, а ти искаш да се срещнем?
— Нужни са ми отговори. Искам истината.
— Прощавай, че малко ще изкопирам Джак Никълсън, но ти сигурна ли си, че можеш да понесеш истината?
— На телефона съм, нали? Говоря с теб, нали? Слушай, знам, че Ривендж е жив. Дали ти си готова да го признаеш пред мен или не, това нищо не променя.
— Момиче, ти нищо не знаеш.
— Дяволите да те вземат. Той се храни от мен. Кръвта ми е в него. Затова знам, че още диша.
Дълга пауза и после кратко изсмиване.
— Започвам да схващам защо той те харесваше толкова много.
— Значи ще се срещнеш с мен?
— Да. Разбира се. Къде?
— В защитената къща на Монтраг в Кънектикът. Щом ти си го убила, знаеш адреса. — Елена изпита прилив на задоволство, когато по линията настана мъртва тишина. — Забравих ли да спомена, че двамата с баща ми сме най-близките родственици на Монтраг? Наследихме цялото му имущество. Е, трябвало е да изхвърлят килима, който си съсипала. Не можа ли да очистиш негодника върху мрамора във фоайето?
— Мили… боже. Ти не си сладка медицинска сестричка, а?
— Не съм. Е, ще дойдеш ли или не?
— Там съм до половин час. И не се бой, няма да се натрапвам в къщата ти за през деня. Симпатите нямат проблем със слънчевата светлина.
— Доскоро тогава.
Когато Елена затвори, във вените й нахлу енергия и тя се втурна да разчисти, като събра сметководните книги, касетите и документите и ги постави в зейналия вече търбух на сейфа. След като наново окачи морския пейзаж на стената, затвори компютъра си, каза на догените, че очаква посетителка и…
Гонгът на звънеца отекна в къщата и тя беше доволна, че първа стигна до главния вход. Имаше чувството, че прислугата няма да се чувства много удобно покрай Хекс.
Разтвори широко огромната врата и отстъпи крачка назад. Хекс беше точно такава, каквато я помнеше — сурова жена в черни кожени дрехи с къса, подстригана по мъжки коса. Ала нещо се беше променило, откакто последния път бе видяла охранителката. Изглеждаше… отслабнала ли, остаряла ли… Имаше нещо.
— Ще възразиш ли да проведем разговора в кабинета? — попита Елена, с надежда да се затворят, преди да са се появили икономът и камериерките.
— Много си смела. С оглед на последното, което извърших в тази стая.
— Ти имаше възможността да ме нападнеш. Трез знаеше къде живеех, преди да се преместим тук. Ако си била толкова ядосана заради мен и Рив, отдавна да си ме отстранила. Отиваме ли?
Елена протегна ръка към въпросната стая. Хекс се поусмихна и се отправи в тази посока.
Хекс се разходи из кабинета, като поспираше да погледне картините, книгите по рафтовете и една лампа, направена от ориенталска ваза.
— Права си. Той уби втория си баща заради онова, което мръсникът вършеше у дома си.
— Това ли имаше предвид, когато ми каза, че се е поставил в трудно положение заради майка си и сестра си?
— Отчасти. Вторият му баща тероризираше семейството си, особено Мадалина. Ала тя смяташе, че си го заслужава и освен това от бащата на Рив си бе изпатила далеч по-зле. Беше достойна жена. Харесвах я, макар че съм я виждала само веднъж-дваж пъти. Не бях маце по нейните стандарти, далеч не, и все пак беше мила с мен.