Хекс нямаше как да не се разсмее.
— Знаеш ли, при други обстоятелства бих могла да те харесам.
— Интересно, и с мен е така. — Жената се усмихна, но тъжно. — Значи сега Принцесата го е докопала.
— Да. — Хекс се извърна, защото не искаше да споделя изписаното в очите си. — Принцесата беше тази, която провали прикритието му, не Монтраг.
— Но Монтраг е щял да го изобличи с клетвената декларация, нали? И затова си го убила.
— Той щеше да направи нещо много повече. Не е моя работа да разказвам за останалото от плановете му, които далеч не се ограничаваха до Рив.
Елена се намръщи и се облегна на възглавниците. По време на разговора беше подръпвала опашката си и от нея се бяха изплъзнали кичури, така че както седеше на коприненото канапе пред една настолна лампа, около главата й сякаш имаше ореол.
— Питам се трябва ли светът вечно да е толкова суров — промълви тя.
— Според моя опит, да.
— Защо не го последва? — тихо попита Елена. — И това не е критика, честно, не е. Просто не ми изглежда свойствено за теб.
Начинът, по който бе поставен въпросът, предразположи Хекс да спусне донякъде гарда си.
— Принуди ме да дам обет да не го правя. Дори ми го изпрати в писмена форма. Ако не удържа на думата си, двама от най-добрите му приятели ще умрат… защото ще тръгнат след мен. — Хекс сви рамене притеснено и извади от джоба на кожените си панталони проклетото писмо. — Трябва да го нося постоянно у себе си, защото само то ми помага да се възпра. Иначе още сега бих се озовала в колонията.
Елена закова поглед в сгънатия плик.
— Може ли… може ли да го видя, моля те? — Прелестната й ръка трепереше, когато я протегна. — Моля те.
Емоционалният й спектър беше пълна бъркотия, с преплитащи се ивици от отчаяние, страх и тъга. Бе изживяла истински ад през последните четири седмици и беше буквално на ръба на издръжливостта си. Но в най-съкровената й същност, в самата й сърцевина… гореше любов.
Гореше истинска, силна любов.
Хекс постави писмото в дланта на Елена и го задържа за един кратък миг.
— Ривендж… беше моят герой в продължение на години. Добър мъж е, макар да е наполовина симпат, и е достоен за чувствата, които изпитваш към него. Заслужава далеч повече от това, което му поднесе животът… Честно казано, дори не мога да си представя какво върши онази жена с него сега.
Хекс пусна плика, а Елена примигна бързо, сякаш за да попречи на сълзите да се отронят.
Хекс не можеше да понесе да я гледа, затова се отдалечи и застана пред пейзаж, изобразяващ красив залез над спокойно море. Цветовете бяха тъй топли и красиви, сякаш залезът наистина излъчваше светлина и топлина, която се усещаше по лицето и раменете.
— Той заслужаваше истински живот… — промълви Хекс. — С шелан, която да го обича, с потомство… А вместо това ще бъде тормозен и малтретиран заради…
Не можа да продължи повече, защото гърлото й се стегна толкова силно, че й бе трудно да диша. Застанала пред топлия залез тя едва не избухна в плач. Напрежението от усилието да държи в себе си минало, бъдеще и настояще се събра в горяща набъбваща топка у нея и усещането бе тъй осезателно, че тя погледна ръцете и дланите си, за да провери дали не са се уголемили.
Но не, бяха си същите както винаги. Беше заключена в кожата си.
Чу се тихо шумолене на хартия и писмото бе пъхнато обратно в плика.
— Може да се направи само едно — каза Елена.
Хекс фокусира поглед върху светещото слънце в центъра на картината и се насили да се отдръпне от ръба на пропастта.
— И какво е то?
— Ще отидем и ще го измъкнем оттам.
Хекс я стрелна с поглед през рамо.
— С риск да прозвучи като реплика от някой евтин екшън филм… няма начин с теб да се изправим срещу пълчища симпати. Освен това ти прочете писмото. Знаеш какво съм обещала.
Елена почука с пръст плика върху коляното си.
— Но тук пише, че не бива да отиваш заради него, нали така? Ами ако аз те помоля да дойдеш там с мен? Тогава ще е заради мен. Като симпат би трябвало да оцениш този път за измъкване.
Хекс мигновено прецени предложението и й отправи кратка усмивка.
— Бързо мислиш. Но, без да се засягаш, ти си цивилна. Ще ми трябва много по-солидно подкрепление от теб.
Елена се изправи от канапето.
— Умея да стрелям и имам обучение за сестра в спешно отделение, така че мога да се справям с всевъзможни травми. Освен това съм ти нужна, за да заобиколиш обета, с който си обвързана. Е, какво ще кажеш?