Хекс бе изцяло за акцията със стрелбата, но ако Елена бъдеше убита, докато спасяваха Рив, на това нямаше да се погледне никак добре.
— Добре, отивам сама — отсече Елена и захвърли писмото на канапето. — Ще го намеря и ще…
— Задръж малко, твърдоглава жено. — Хекс дълбоко пое дъх, взе последното послание на Рив и си позволи да бъде отворена за възможностите. Ами ако имаше начин да…
Изневиделица у нея се вля целеустременост и вените й пламнаха от нещо, различно от обичайната болка. Да, каза си тя. Виждаше начин да подходи към въпроса.
— Знам при кого можем да отидем. — Започваше да сияе. — Знам как да осъществим това.
— При кого?
Тя протегна ръка към Елена.
— Щом искаш да отидем там, дадено, но ще го направим по моя начин.
Медицинската сестра на Рив сведе поглед, преди да вдигне карамелените си на цвят очи право към лицето на Хекс.
— Идвам с теб. Това е моето единствено условие. Аз. Идвам.
Хекс кимна леко.
— Разбирам. Но всичко останало решавам аз.
— Съгласна.
Когато дланите им се срещнаха, ръкостискането на Елена бе здраво и уверено. А това, предвид целия им замисъл, бе добър знак, помисли си Хекс, щом Елена щеше да държи пистолет.
— Ще го измъкнем — прошепна Елена.
— Бог да ни е на помощ.
65.
— Дай да ти изясня картинката, Джордж. Виждаш ли тия гадни стълби? Ще берем ядове с тях, големи ядове. Знам, че го направихме един-два пъти, но да не ставаме самонадеяни.
Рот почука с върха на обувката си долното стъпало на стълбището в имението и си представи дългата поредица от покрити с червен килим стъпала, издигащи се от фоайето до втория етаж.
— Добрата новина ли? Ти виждаш какво правиш. А лошата? Ако падна, има опасност да те повлека със себе си. А никак не се нуждаем от това. — Рот разсеяно погали кучето по главата. — Да се пробваме ли?
Даде сигнал за движение напред и започна да се изкачва. Джордж запристъпва редом с него, като лекото движение на раменете му се усещаше през повода. Когато стигнаха горе, Джордж спря.
— Кабинетът — изкомандва Рот.
Заедно тръгнаха право напред. Когато кучето отново спря, Рот се ориентира по пращенето на огъня в камината и можа да стигне с кучето до бюрото си. Веднага щом седна на новия си стол, Джордж също се отпусна до него.
— Не мога да повярвам, че правиш това — заяви Вишъс от прага.
— Твой проблем.
— Кажи, че ни искаш вътре при теб.
Рот прекара ръка по хълбока на Джордж. Боже, колко мека беше козината му.
— Като начало — не.
— Сигурен ли си? — Рот красноречиво повдигна вежда в отговор. — Да, добре. Хубаво. Но да знаеш, че през цялото време ще съм пред вратата.
И без съмнение Ви нямаше да е сам. Обаждането на телефона на Бела, дошло насред Последното хранене, предизвика изненада: всички, които биха могли да я търсят, се намираха в трапезарията. Тя бе отговорила на обаждането и след дълго мълчание Рот чу стол да се отмества назад и тихи стъпки да се приближават към него.
— За теб е — промълви тя с треперещ глас. — Обажда се… Хекс.
Пет минути по-късно той се бе съгласил да се види с дясната ръка на Ривендж и макар да не бе обсъждано нищо конкретно, не беше нужно да си гений, за да се досетиш защо се бе обадила жената и какво щеше да иска. В края на краищата Рот не беше просто крал, той бе и пазител на портите към Братството.
Колкото до тях, те всички мислеха, че Рот е луд да се вижда с нея, но това му беше хубавото да си владетел на расата: можеш да правиш каквото си поискаш.
Чу се как долу вратата на вестибюла се отвори и отекна гласът на Фриц, който въведе две гостенки в сградата на имението. Старият иконом не беше сам с двете жени, тъй като самият той бе ескортиран от Рейдж и Бъч, когато взе мерцедеса, за да ги доведе.
Джордж се напрегна, мускулите на гърдите му се повдигнаха и дишането му едва чуто се промени.
— Спокойно, приятел — измърмори му Рот. — Всичко е наред.
Кучето мигновено се отпусна, което накара Рот да погледне животното, макар да не можеше да го види. Това негово безусловно доверие беше… много приятно.
Почукването на вратата го накара отново да извърне глава в тази посока.